Не знам как да ти го кажа, как да ти го опиша и как да ти го напиша, защото с теб думите все са ми малко, все са ми малки, все не ми стигат. Ти си като границата между април и май. Ти си аромат на кафе рано сутрин и тихи стъпки в полунощ.

Ухаеш на черешов цвят, топъл си, а в следващия момент си хладен следобеден дъжд, който плисва изведнъж и дълго остава да шуми в душата ми.

Ти си ми по-скъп от черешите, които са по 50 лв. за килограм. А аз обожавам череши. Но дори те ми се струват надценени сравнение с теб. Махвам с ръка на черешите, на розовите домати и на домашния хляб, ако не мога да ги споделя с теб в някоя топла пролетна вечер на терасата.

пролет любов жена

Никоя пейка под липите не заслужава да седна на нея, ако и ти не си до мен. Нито един сайдер не трябва да бъде изпит след работа, ако ти не ми помагаш да го отворим непохватно със запалка.

Плюя и костилките, и черешите, че даже и с дръжките им няма да си играя, ако теб те няма, за да ги сложиш на ушите ми като обеци и да ми кажеш колко ми отиват. Ей така, по детски, 5-годишно, с доволна усмивка и пълно сърце.

пролет любов жена

Защото се оказва, че те обичам повече от черешите, повече от май. А май е люляци, вдъхновение, срамежливо намигване, непокорно развети рокли и ухание на ново и непознато.

Но майският чар се губи, ако те няма в него. Черешите не са толкова червени, а люляците не ухаят толкова приятно. Обичам те повече от май, обичам те повече и от черешите. Разбираш ли колко много е това?


Прочетете още: