Понякога не осъзнаваме какви късметлии сме с това, което имаме. Понякога не разпознаваме красивото в живота, докато не го загубим. Но защо трябва да е така?

Днешната притча със сигурност ще ви трогне и ще ви накара да се замислите по този въпрос:

***

Един човек починал и понеже бил праведен, отишъл в Рая.

Там било прекрасно – зелени поляни, обсипани с цветя, вечна пролет, изобилие от всички блага. Дълго се радвал праведникът на своята участ, но един ден го заглождило любопитството и казал на Бога:

– Господи, позволи ми да видя Ада!

Съгласил се Бог и му отворил небето, за да хвърли поглед към грешниците и техните мъчения.

Каква била изненадата на праведника, когато видял абсолютно същата картина, както и в Рая – прелестна природа, изобилие на блага… Единствената разлика била, че всички хора, които били там, изглеждали изключително нещастни, плачели и страдали от участта си.

– Защо плачат, Господи? – попитал праведникът. – Не виждат ли, че живеят в Рая като нас?

– Не – отвърнал Бог. – Те си мислят, че нищо не им е дадено. Те вярват, че в Рая е съвсем различно и много по-хубаво. Това е единствената разлика между вечното райско блаженство и адските мъки.

небе обаци залез


Oще: