В Русия има наказателни лагери с различен режим – от обикновени лагерни селища до специални наказателни колонии. Критикът на Кремъл Алексей Навални е осъден на две и половина години принудителен труд в наказателен лагер от общ характер. Тези лагери не спадат към най-лошата категория, но все пак са наследство от системата на прословутия съветски ГУЛАГ, пише DW.

Ужасяващите лагери в Синцзян: Как Китай превъзпитава уйгурите

Повечето лагери се намират на труднодостъпни местa, обикновено далеч от всякаква цивилизация. Това се отнася и до условията на живот в тях.

„Там пречупват хората психически“

„Човек не може да си представи в какви невъобразими условия държат там хората в продължение на години“, казва Пьотр Курянов, който се ангажира в защита на правата на затворниците.

„Там човек постепенно губи разсъдъка си“, добавя той.

Вижте тайните помощници на затворниците в Аушвиц

Курянов знае от личен опит за какво говори. Той самият е бил в такъв лагер, а времето, прекарано там, е оставило дълбоки следи.

„Най-лошото в тези лагери не са зидовете, бодливата тел или наблюдателните кули. Най-лошото са бараките, в които живеят лагерниците. Човек няма никаква лична сфера“, казва Курянов.

„Това са спални помещения с десетки двуетажни легла“, разказва и Олга Романова, която е основала организация в помощ на задържаните. Както душовете, така и тоалетните са открити и се виждат от всяко място в лагера. Същото се отнася и до миялните помещения. При това е направо лукс, когато в лагера изобщо има душове за къпане. Нерядко лагерниците разполагат само с мивки, казва Романова.

Ужасяващата история на българска робиня разплака Италия

Курянов обяснява още, че в лагерите властва законът на насилието – както физическо, така и психическо, както между самите затворници, така и от страна на охраната. Достатъчен и е най-малкият повод – например незакопчана дреха или уж неотправен поздрав, за да бъде наложено наказание.

„Това е един нескончаем кошмар – по 24 часа на ден, седем дни в седмицата, в продължение на години“, казва Курянов.

„Повечето хора, които попадат в тази система, наследена от съветския ГУЛАГ, биват психически пречупвани“, твърди още Курянов. А Олга Романова добавя: „Почти нищо не се е променило в дневния режим през последните десетилетия. Събуждане в 6:00 часа сутринта със силна музика. След това оправяне на леглата и миене. Сутрешна проверка, после физически упражнения – независимо от външните температури“.

След това всички отиват на закуска, където ги чака парче хляб с маргарин и каша с отвратително качество. На ден за храна на всеки затворник се падат едва по 80 цента, обяснява правозащитничката.

Как България замалко не стана югославска република

В изолатора

След закуска всички заедно отиват на работа в лагера – към поточната лента или в шивашкия цех. След това има кратка обедна почивка. Храната се поднася в алуминиеви чинии. Не се полагат нито вилици, нито ножове, всичко се яде с алуминиеви лъжици. Който скрие в джоба си парче хляб, рискува да бъде изпратен в изолатора, разказва Олга Романова. А това означава дни, седмици или дори месеци в студена гола единична килия.

Трудовият ден по правило продължава до вечеря. До часа за лягане остават само час-два свободно време. В повечето лагери има библиотека, клуб и обща дневна с телевизор, на който може да се гледа само държавната телевизия.

Едни от най-издирваните нацисти от Втората световна война

Посещенията на адвокати са затруднени, но все пак възможни.

„По-трудно е да те посети човек от семейството. Те имат право на посещение веднъж месечно, като разговорът се води през стъклена стена по телефона. Срещата продължава максимум четири часа“, разказва Романова. Поне на теория на всеки три месеца лагеристите имат право да бъдат посетени за до три дни. Но предвидените за целта стаи са малко и е много трудно да се вредиш за тях. А ръководството на лагера използва този факт като средство за оказване на натиск над задържаните.

Военнопленник си разменя пронизващи погледи с Химлер

С оглед на обществения интерес към съдбата на Навални, охраната на лагера навярно ще се въздържа от употребата на насилие, смята Олга Романова. Но иначе в руските лагери смъртта е чест гост: „Човек може да падне от някоя стълба или пък да се замеси в конфликт с друг затворник, който просто да го намушка. Такива неща често се случват“, казва Романова.