Ако 2020 и 2021 година са катастрофални, няма защо да се хвалим с 60 или 70% ръст. Имиджът на българския продукт „морска почивка“ е съсипан непоправимо и трябва да се насочим към пазари като Близкия Изток, за да развиваме развлекателен и хазартен бизнес. Трябва да се види в дълбочина и потенциалът на пешеходния, конния, велотуризма и други туристически продукти, които в България са незаслужено пренебрегвани. Това коментира Димитър Попов, собственик на туристическа агенци и член на Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ), в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Прогнозата на новия служебен министър, че тази година се очаква 70% ръст спрямо миналата, има основание, но „базата за сравнение не е правилна“. Навсякъде в туристическия бранш сравненията в момента се правят, не спрямо 2021, а на база 2019 година.
„Още не можем да достигнем нивата от 2019 година по приходи и брой нощувки и сме поне 20% назад по груби изчисления, защото трябва да се видят данните след приключване на летния сезон“. Освен това огромна част от нощувките не влизат в общата статистика, заяви Попов. До юни България е посрещнала над 2 млн. туристи, а в статистиката на НСИ за същия период са регистрирани 1,730 млн. нощувки.
Преди презастрояването България е имала най-добрия продукт „морска почивка“, като броят на туристите от Дания, например, през 2006-2007 година е бил 120 хиляди, докато през 2019 той е спаднал едва на 30 хиляди, като от този спад печели туристическата индустрия на Гърция и Турция.
За това какво е отношението на България към туриста и българския туристически продукт може да се съди по факта, че „ние сме единствената държава в света, в която преди години се събираха подписи Несебър да бъде изваден от UNESCO, за да се отприщи инвеститорския интерес“.
„Нещата започнаха да се пооправят, но в Дания „Слънчев бряг“ все още е мръсна дума и родителите на тийнеджъри изпадат в ужас от мисълта да изпратят детето си там. Имаше риалити за това какво се случва в „Слънчев бряг“ с тези туристи, които идват, а това са наши клиенти“, разказа гостът
На въпроса как се излиза от такава ситуация, Попов каза, че желание има, но „хотелиерите мислят, че след като се пусне позитивна реклама, туристите ще си кажат: „О, то в Слънчев бряг не било така“. Няма такова нещо. Хубаво е да има имиджова реклама, но е добре за момента да се забрави за морския туризъм, защото поне на традиционните пазари – Германия, Скандинавието, Великобритания – знаят какво е тук и няма какво да ги лъжем, че нещо драстично се е променило. По-добре да се насочат към друг вид туризъм“, смята той.
„Проблемът не е, че 1 млн. българи почиват в Гърция, а че им харесва. Има повтаряемост. Средният турист, независимо дали е българин или датчанин, не обича изненади. Той се връща година след година в същия хотел, който му е харесал, и иска предсказуемост. Не иска да не може да намери къде да паркира колата си, да се бие за шезлонг и чадър на плажа, да го излъжат в сметката или да му вземат 6 лв. за минерална вода и 12 лева за цаца. Той е готов да си плати, за да няма такива изненади. А този турист, който всяка година ходи на едно и също място, той е този, който пълни чартърите и на него разчита туристическият бранш“.
Полският и прибалтийският пазар се развиват добре в момента, но какво ще стане ако нискотарифните авиокомпании открият чартърни полети от полски градове до дестинации в Северна Гърция, например. Защото ценово нещата са много сравними там. Тогава бихме загубили и полските туристи, заяви Попов.
Крайно време е на морския туризъм да се погледне с много по-различно око и морските ни курорти да започнат да разчитат на съвсем различен вид туристи, категоричен бе гостът. Според него потенциалът е в Близкия Изток, от където туристите няма да идват само в най-активния летен сезон и няма „да лежат на плажа“, а се интересуват от забавления и хазарт, но „трябва да се реши въпросът с визите“.
Дори и да не се обръща внимание на Европа, то туристическият поток от това направление няма да се промени и ще продължава, допълни събеседникът. „Не можем да избягаме от имиджа, който към момента сме изградили. За да избягаме, трябва да съборим половината хотели, които са построени в момента, както в Испания. Имаме свръхпредлагане на леглова база. Легловата база на Черноморието е 1 милион и ако се запълни на 100%, то тогава туристите, не само няма да могат да седнат на плажа, те ще трябва да стоят прави“.
След пандемията има огромно търсене на други форми на активен отдих, обърна внимание експертът. „Хората са били затворени, в карантини, с маски и изведнъж тръгнаха към природата – по-често в малки, индивидуални групи. Пешеходните турове се разпродават масово. Всичко е продадено. При нас също връщаме хора за конен туризъм. Това винаги е било хит, но ние го проспиваме“, обясни туроператорът.
„Някои дори го наричат подигравателно „Айларипи-туризъм“, но туристът плаща за преживяване извън хотелската услуга. Забравяме, че туристическата усуга далеч не се изчерпва с хотела. Къщите за гости в планините са пълни навсякъде и продължаваме да твърдим, че това е някаква малка ниша. Напротив – пешеходният туризъм е най-масовият след морския“, обясни Попов.
Има ли фалити на компании в България вследствие на пандемията? Защо градският туризъм е нож с две остриета? Какви са тенденциите в развитието на изходящия български туризъм? Да очакваме ли ръст и в какви граници в цените на туристическите услуги през 2023 година и какви са факторите, които ще ги определят?
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
