In 2018 viennacontemporary presents 118 galleries and institutions from 27 countries

In 2018 viennacontemporary presenting works by more than 400 artists. This year, the focus is in two projects: contemporary art from Armenia and the program Invisible Museum. Photo: © artnovini.comThis year the focus is in two projects: contemporary art from Armenia and the program Invisible Museum.

VIENNA. From 27 to 30 September 2018, viennacontemporary present in legendary Marx Halle (Karl-Farkas-Gasse 19, 1030 Vienna) a comprehensive program with individual presentations by young and established artists at ZONE1, extraordinary booth presentations in the context of Explorations, and an impressive overview of the development of the Armenian art scene over the past 25 years in the special presentation Focus: Armenia. Special projects include Living Image (Augmented Reality) and Invisible Museum, which is based on the idea of a museum of Roma culture. The accompanying discussions of Talks as well as an educational program with guided Tours on selected topics and the Family program provide visitors with easy access to art for all age groups.

Moment from the press conference (L-R): Dmitry Aksenov, chairman of the board of viennacontemporary, Christina Steinbrecher-Pfandt, Artistic Director viennacontemporary, and Renger van den Heuvel, viennacontemporary Managing Director. Photo: © artnovini.comThe rise of contemporary Vienna is clearly visible in the 4th edition of viennacontemporary. Young Viennese galleries that have been founded in the last years can be seen next to established Austrian galleries. Eastern Europe is well represented including galleries from Ukraine and Serbia. The focus is also visible in two exciting projects: the presentation of contemporary art from a young European country, Armenia, and the program Invisible Museum, which embodies the idea of a Roma Museum. Increasingly, galleries from Western Europe find their way to Vienna. The curators of the special shows have selected exciting, attractive artistic positions that represent rising artists as well as trend-setting representatives of an older generation. Thanks to our extensive services we can welcome even more international art collectors in Vienna this year. Together with the Talks program, in which art collectors, curators, and art critics discuss current issues in the art scene, and the communication program for all art lovers, viennacontemporary has not only become a highlight for Vienna, but also an internationally acclaimed art fair”, summarizes Christina Steinbrecher-Pfandt, Artistic Director viennacontemporary, this year’s highlights of Austria’s largest international art fair.

Dmitry Aksenov, chairman of the board of viennacontemporary: Thanks to the outstanding work of our team, viennacontemporary has become one of the leading art fairs in Europe. But viennacontemporary is way more than a fair: it has become the center of a variety of art events that make Vienna one of the most exciting places these days for galleries, artists, and art lovers from all over the world. In 2018, we build bridges again: This year, with our CultTech event, we are focusing on bridging the rich cultural heritage and the opportunities of the future, and will work on digital solutions for cultural institutions around the globe.”

The continuity of viennacontemporary has been guaranteed by a contract with the Marx Halle until 2027, including fixed dates in the second half of September. This forms a great basis to build upon the success of the fair so far. Our partners are part of the story. We want to thank Erste Group for their support and the project of at the fair. Longstanding partners also include BDO, AON, the Austrian Federal Chancellery, the Federal Ministry for Europe, Integration and Foreign Affairs, Vienna Business Agency, the Romanian Cultural Institute. In Museumsquartier Wien we have found a new partner that fits well into our strategy of working together with key institutions in Vienna to promote and strengthen the concept of Standort Wien”, says Renger van den Heuvel, viennacontemporary Managing Director.

The Austria’s largest international art fair highlights five special presentations, Talks with international art experts, special guided tours, and a family program at Marx Halle Vienna as well as various side programs throughout the city of Vienna. Photo: © artnovini.comSpecial Presentations 2018

ZONE1: Solo presentations of young Austrian artists

ZONE1 presents artists under the age of 40 who are born, educated or living and working in Austria. Curated by Victoria Dejaco, the 2018 edition showcases artists with the ability to look closer at the stories of everyday life, political situations, materials and the conditio humana” (human condition). The way they unpack the world in their practice, express themselves, treat their subjects or dive into topics makes them heralds of their time with each approach differing widely from the other.

Anne Speier’s (Galerie Meyer Kainer) alienating figures, which fluctuate between the 2D and 3D, draw the viewer into a parallel universe in its own right. Nana Mandl (Galerie Lisa Kandlhofer) is a crossover between a contemporary Fluxus and post-internet artist. Philip Patkowitsch (bechter kastowsky galerie) lays bare all work processes and stages of his drawings and prints. Simon Lurino (418 GALLERY) often finds materials with intriguing characteristics and brings the essence of their raw aesthetics to life. James Lewis (Galerie Hubert Winter) is a neo-materialist who dives into forgotten narratives, legends, and histories, thus creating peculiar forms that are inseparable from their titles. Charlotte Klobassa (Zeller van Almsick) explores ever new identities and moods by copying anonymous strokes and combining them into a new formal language. Julian Palacz’s (SCAG) works deal with the aesthetics of data and traces of information we leave behind digitally and physically. Sasha Auerbakh (: BARIL) has a painterly approach to sculpture that often leads her to unfamiliar results. This presentations is realize with the kind support of the Austrian Federal Chancellery.

Pop/off/art gallery, Moscow, presents new paintings by almost well-known artists, namely Vitaly Pushnitsky, Vladimir Potapov, Vika Begalska and Alexander Vilkin.Moreover, Ivan Novikov and Albert Soldatov, Natasha Tarr and Angelina Merenkova, Olga and Oleg Tatarintsev, Igor Chelkovsky and Vadim Kosmatschof - one of the main figures of modernism in Soviet monumental plastics. Photo: © artnovini.comExplorations

The new Explorations section presents curated booth presentations by featured galleries. It unites a wide spectrum of artistic practices concentrating on both excellent quality and advanced approaches.

The section is overseen by Berlin-based curatorial adviser Nadim Samman, whose fresh take on art has taken him to numerous international exhibitions and biennales.

Explorations showcases vital positions throughout Western, Central, and Eastern Europe – bringing together both emerging and senior artists. The presentations reflect the unsettled mood of 2018: from Philip Aguirre’s (Belgium) meditations on the refugee crisis, and David Krňanský (Czech Republic) and Alex Urban’s (Poland) painterly exploration of the collapse of all systems, to Kaja Redkie’s (Poland) excursus on black, and the ludic-macabre sculptures of Maen Florin (Netherland) and Michaël Dans (Belgium). Exploring conceptual genealogies of the present, Luchezar Boyadjiev (Bulgaria) conjures the historical specters of Marxism, Christianity, and more, while Budapest’s acb gallery showcases the neo-utopian artistic agendas around the influential Pecs WorkshopIstván Gellér, Károly Hopp-Halász, and Sándor Pinczehelyi (all Hungary). More open meditations on language and objecthood play out on canvases by Robert Maciejuk (Poland), Irmina Staś (Poland), and Paweł Matyszewski (Poland), from Warsaw’s Le Guern, and in Christof Mascher’s (Germany) suggestive not-historical paintings. Come to your own conclusions about all of this at the open bar by Vienna’s Croy Nielsen that was transported from their gallery space.

Photo: © artnovini.comFocus: Armenia – Dreaming Alive

This year, Armenia will be the focus country at viennacontemporary 2018, which is the first overview of Armenian contemporary art at an international art fair. The artists exhibited include: Ayreen Anastas, Rene Gabri, Mher Azatyan, Arman Grigoryan, Piruza Khalapyan, Rebecca Topakian, Mika Vatinyan.

The velvet revolution of love and solidarity, which took place in May 2018, directed the world’s attention to Armenia, a former republic of the Soviet Union in the South Caucasus. This unprecedented case in the history of the young state has questioned the boundaries of professional identity, uniting citizens online and offline, breaking down the distance between the center and the periphery, and erasing the barriers between the artistic and the non-artistic. Artists – the permanent and invisible fighters against authoritarian regimes since the late 80s – came closer to their dream and thus found themselves in a transitional reality, whose discursive boundaries cannot yet be clearly defined. The turning point that we are witnessing now opens the way to a new system of inclusive and effective institutions and equal opportunities. Dreaming Alive tells about the discourse of the latest three decades of Armenian contemporary art through catalogs and interviews gathered in the mediatheque zone. It sets today’s current art map and offers a glimpse of the Armenian realities in the rethinking of six contemporary artists.

Sona Stepanyan is a curator at Armenia Art Foundation in Yerevan and co-founder and member of the curatorial studio Triangle, Moscow. Previously she worked at the education department of Garage Museum of Contemporary Art. Stepanyan graduated from Svobodnie Masterskie curatorial school, the Critics and Curatorship program of UNIC Institute, and State Moscow Pedagogical University.

Armenia Art Foundation (AAF) is an independent non-profit organization aiming to support the development of contemporary art in Armenia. Based in Yerevan, it was established in 2016 by art historian and museum specialist Anush Zeynalyan as well as David Nazaryan and Rafael Nazaryan, both businessmen of Armenian origin.

The booth of the Gallery Rima, Belgrade. In Vienna the gallery presents tree artists from different generations: Đorđe Ivačković, Michael Milutinović and Ivan Šuletić. Photo: © artnovini.comSpecial Exhibitions 2018

Corporate Collection. Art Collection Deutsche Telekom

Since 2010, the Art Collection Deutsche Telekom has been focusing on contemporary art from Eastern and South-Eastern Europe. Parts of the collection have already been exhibited in Berlin, Bucharest, Warsaw, and Zagreb. At viennacontemporary, works by four female artists: Aneta Grzeszykowska, Maria Kulikovska, Sanja Iveković, and Šejla Kamerić – are presented. In addition, visitors can take a virtual tour using VR technology and „walk” through the exhibition I Am the Mouth that took place at the Museum of Contemporary Art in Zagreb in the beginning of 2018. presents the Nadikhuno muzeumos

Nadikhuno muzeumos / The Invisible Museum is a project organised by in cooperation with ERSTE Foundation, and initiated by the artist Oto Hudec. It features his vision of a Roma culture museum, as well as the works of Robert Gabris, Daniela Krajčová, Emília Rigová, and Marcela Hadová, together with Marka romňakero gendalos, which reflect on Roma history, cultural representation and problematic established stereotypes. In a condensed form, these works strive to broaden the view of Roma history, culture, and contemporary art. Curators: Judit Angel and Oto Hudec.

Photo: © artnovini.comFilm- and Video Presentation 2018

Evolved from Cinema, the program Living Image feature artistic films surrounding the topic of music, in reference to the theme of the current mumok exhibition Doppelleben. Bildende Künstler_innen machen Musik [Double Lives. Visual Artists Making Music]. The project is curated by Daniela Hahn from mumok and showcasing video works or films featuring visual artists who have written, performed, produced music, or have participated in band projects. The selection include works by artists from participating galleries and from the exhibition Doppelleben. The special program Living Image installed at the entrance area of the fair, where printed stills of the selected films will be exhibited on a wall. When scanned with a mobile device, the images come to life – visitors can watch the whole video on their device. In order to watch the films, visitors will need to download and install the Artivive App (guideline, wifi, and project description will be available on the spot).

Photo: © artnovini.comPrizes 2018

Q21 viennacontemporary Artist-in-Residence program

In cooperation with viennacontemporary and EIKON - International Magazine for Photography and Media Art, the Q21 awards a residency scholarship as part of the Q21 Artist-in-Residence programme at the MuseumsQuartier Wien. Exhibiting galleries of viennacontemporary had the opportunity to nominate international artists for the scholarship. The prize enables an artist to live and work in one of the nine artist studios in the MQ Wien for one month in 2019. In addition, the winner selected by the jury will receive a scholarship of 1,050 EUR.

The Artist-in-Residence Prize was awarded to the artist Valter Ventura (Kubik Gallery) in the category of artistic photography and media art. The jury consisting of Elisabeth Hajek, Artistic Director, frei_raum Q21 exhibition space, Q21 Artist-in-Residence Programme; Nela Eggenberger, Editor-in-Chief, EIKON – International Magazine for Photography and Media Art; Sabine Winkler, Curator; Matthew Stephenson, Chairman of the Board of Trustees of the Photographers’ Gallery, awarded the scholarship prize on the following grounds: In his multimedia installations, Valter Ventura (born in 1979 in Lisbon) continuously explores the nature of photography and its historical as well as contemporary significance. His almost forensic method, which can be experienced through a complex display reminiscent of natural-historical museum presentations, allows him to dig like an archaeologist into the depths in order to reveal observations of perception.”

viennacontemporary | Bildrecht SOLO Award

With the involvement of an independent jury of experts, this year’s award for an outstanding solo presentation within the scope of viennacontemporary is awarded for the first time by the Austrian copyright association Bildrecht. Under the viennacontemporary | Bildrecht SOLO Award, 2,000 EUR are awarded to an artist and to the exhibiting gallery. This year’s jury has decided to award Nana Mandl represented by Galerie Lisa Kandlhofer, Vienna, on the following grounds: Nana Mandl creates comprehensive room collages with images and quotations. Pictures from the web are overlaid, deformed and combined. As a very contemporary position that draws on digital content and breaks out of the canon of the avant-garde and neo-avant-garde, Nana Mandl is honored for her presence at the viennacontemporary, as well as Lisa Kandlhofer (Galerie Lisa Kandlhofer, Vienna) for her commitment.

Photo: © artnovini.comTalks Program: Where are we now?

With sophisticated non-for-profit accompanying events, such as the Talks program and special guided tours the fair continues to make art accessible to every visitor.

Where are we now? is a series of conversations and discussions that will assess and reflect upon the viability of our current art-world models, as well as predict possible outcomes of change. As part of viennacontemporary’s daily program, critic/journalist Kimberly Bradley has assembled these talks, all engaging with different aspects of the art world’s current state of flux – in Vienna and far beyond – seen from the perspectives of artists, international collectors, museum directors, dealers, critics, and curators.

Talks: Where are we now?, Curator: Kimberly Bradley, 28 – 30 September, 3:30 pm, 5:00 pm.

Collectors Talks

Artload A-live interview series at viennacontemporary is offering exclusive insights into challenges and strategies of starting a purposeful art collection, on individual approaches to collecting, on ways to use private collections as a means to give back to the public. The Artload platform provides both local and global critical perspectives on contemporary art through its interviews with the most influential people on the international art circuit.

Curator: Vivian Gandelsman, 2830 September, 2:00 pm

Tours: Guided tours at viennacontemporary

For 2018, viennacontemporary has developed free of charge guided Tours on the fair weekend. This way, visitors can get a quick overview of the vast offers of the fair. Comprehensively organised tours in English and German languages show the broad range of the galleries present at viennacontemporary.

Photo: © artnovini.comThe Family program

at viennacontemporary offers children a playful access to contemporary art. It is a platform for uninhibited painting and handicrafts, encouraging young visitors to freely unfold their fantasies and creativity. In 2018, viennacontemporary collaborates with three Viennese art institutions, which will present their own special education programs for children.

In 2017 the international art forum at Marx Halle Vienna has closed with 29.767 visitors and strong sales by the participating galleries.

* * *

Fair dates 2018 – 2022:

26 – 29 September 2019
24 – 27 September 2020
23 – 26 September 2021
22 – 25 September 2022

Source Article from

Шедьоври от НХГ – София събираха прах два месеца в Дом „Витгенщайн”

За два месеца изложбата „70 години Национална галерия София. Европейски диалози” на БКИ Дом „Витгенщайн” не успя да привлече вниманието нито на българската общност във Виена, нито на австрийската публика. Снимка: © artnovini.comИзложбата с творби на някои от най-известните български художници остана незабелязана.

ВИЕНА. Последният ден от юли беше и последен ден за изложбата „70 години Национална галерия София. Европейски диалози” (70 Jahre Nationalgalerie Sofia. Europäische Dialoge), която от 5 юни т.г. представи в Българския културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein; Parkgasse 18) в австрийската столица 32 великолепни творби от колекцията на НХГ. Експозицията с произведения на именити художници като Александър Мутафов (1879-1957), Дечко Узунов (1899-1986), Златю Бояджиев (1903-1976), Сирак Скитник (1883-1943), Стефан Иванов (1875-1951), Никола Танев (1890-1962), Иван Ненов (1902-1997), Генко Генков (1923-2006), Георги Божилов-Слона (1935-2001), Петър Дочев (1934-2005), Магда Абазова (1923-2011) и др. беше посветена освен на юбилея на Националната галерия и на годината на Европейското културно наследство и, разбира се, на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, което приключи в края на юни.

Ремонтните работи в непосредствена близост до БКИ Дом „Витгенщайн” започнаха през март т.г. (снимката вляво) и ще продължат до 2020 г. Вдясно: строителната площадка през юли. Снимки: © artnovini.comВъпреки амбициите на организаторите, представителната изложба премина при изключително слаб интерес, и ако това не е особена изненада за онези, които следят отблизо дейността на БКИ във Виена (предвид перманентно непрофесионалната реклама на текущите събития; ниският интерес от страна не само на българската, но и на австрийската публика; западащият през последните три-четири години авторитет на тази културна институция и прочее), то един никак немаловажен факт заслужава да бъде отбелязан с цялата му острота. През двата месеца, в които шедьоврите от Националната галерия в София бяха изложени в Дом „Витгенщайн”, произведенията всекидневно трябваше да „поглъщат” недопустимо количество прахоляк, идващ от мащабния ремонт на намиращата се на не повече от петнадесетина метра от БКИ сграда на Австрийския съюз на социално осигурителните институции (Hauptverband der österreichischen Sozialversicherungsträger, Kundmanngasse 21). По план, цялостната реконструкция на 14-етажната постройка, издигната през 1976 г., започна през март т.г. и трябва да завърши през 2020 г.

Всеизвестен факт е, че от години сградата на Българския културен институт във Виена се нуждае от спешен основен ремонт – на течащия покрив, на стените, на неефективната отоплителна система, на автентичните метални дограми, които не могат да осигурят нужната изолация на помещенията, и т.н. Всеизвестен факт е и, че българското Министерство на културата (МК) непрекъснато отлага реновирането на емблематичната сграда, намираща се на не повече от 7-8 минути от самия център на града. За последен път официалните намерения на българската държава да ремонтира института бяха обявени през април 2016 г. от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов.

Всепроникващият строителен прах не прощава и на шедьоврите... Снимка: © artnovini.comПредвид тези обстоятелства, съвсем резонен е въпросът трябваше ли да бъде проведена изложбата при подобни условия? Всеки човек с правилно отношение към изобразителното изкуство би отговорил категорично – не. Независимо от благодатното за ПР и реклама европредседателско време. Познавайки в някаква степен административните практики в австрийската столица, не ще и съмнение, че БКИ е бил известен за предстоящия капитален ремонт на съседната сграда. А дори да допуснем (макар и за миг), че културният ни институт не е бил своевременно информиран, би било напълно в реда на нещата неговото ръководство (в лицето на директорката Румяна Конева и на управителя Иван Заяков), което е отлично запознато с проблемите на подопечната им сградата и всекидневно вижда какво се случва само на метри от нея, да уведоми (още през пролетта) партньорите си от Националната художествена галерия в София за възможните рискове от строителните дейности, които се извършват в съседство с Дом „Витгенщайн” и да предложи нейното отлагане. Защото, не бива да забравяме, че почти всички творби от експозицията са част от „златния фонд” на НХГ и като движими културни ценности тези произведения попадат под закрила на Закона за културното наследство, чиято основна задача е тяхното опазване.

Така е по закон, разбира се. Закон, който, за зла участ, мнозина държавни чиновници, тълкуват единствено в… пожелателен аспект. Доказателството: най-новият (и за поред път – тъжен) пример - пожарът, който в неделя през нощта унищожи голяма част т.нар. „Царски конюшни”, които отдавана трябваше да бъдат обявени за паметник на културата. Тази силно задимена история показа за сетен път, че по отношение на опазването и закрилата на националното ни културно наследство нехайството и безхаберието са константа, а водещ е принципът „евтини на брашното, скъпи на триците”. Слава Богу, че казусът с изложбата на НХГ в Дом „Витгенщайн” не беше така драматичен, но пък той е многопосочен и показателен – за компетентността на онези, които управляват този институт. Някой ще каже: „Е, малко прах и какво от това! Някакви картини…” Да де, но тук става дума за законност, морал и най-вече за професионализъм. Последното – доказано – на „Паркгасе” 18 е химера…

Неведнъж през тази година писа за гръмко афишираните и скъпоструващи на българския данъкоплатец изложби, които се проведоха в културния ни институт тук, във Виена. В рамките на всевъзможни годишнини, председателства, чествания, инициативи, диалози, и, разбира се, в предизборния контекст на проточилия се почти година конкурс за нов директор на БКИ… Но, за съжаление, нито една от тях – и на Цанко Лавренов, и на Златю Бояджиев (свалена незнайно защо 10 дни по-рано от обявения срок), не постигна и минимална част от намерението да бъде популяризирано българското изобразително изкуство. Най-общо казано: едни хвърлени на вятъра пари на данъкоплатците, обслужващи единствено конкретни чиновнически амбиции…

Строителни импресии... Снимка: © artnovini.comНапоследък, и то с основание, в общественото пространство се заговори за ремонт на досега действащата Концепция за българските културни институти в чужбина, която е време да бъде променена из основи, или още по-добре – заменена с работещ закон. Живеем в XXI в. и е ясно, че с мислене от 70-те и 80-те години на миналото столетие, няма как да бъде постигнат просперитет в динамично развиващата се област на културата и изкуството. Да, днес, повече от всякога, се нуждаем и от Национална стратегия за развитие на културата, но според МК, нейният проект ще бъде представен за обществено обсъждане едва през… октомври т.г. Не звучи оптимистично. Никак. Дори е парадоксално – защото през следващата година Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, а страната ни няма да има съвременна, действаща стратегия в тази посока…

По всичко личи, че министърът на културата Банов обича да работи бавно: и за конкурсите за директори на БКИ в чужбина (закона му позволявал да ги проведе, когато си поиска. Какъв абсурден закон!), и за статута на паметник на културата на „Царските конюшни”, и за Стратегията... Последните събития доказаха, че яваш-яваш вече не става. С връзки – също (но това е друга тема). Дано по-скоро министърът изпълни ангажиментите си към държавата и да не се налага да чакаме да отмине я Деня на пожарникаря, я Вси светии, я деня на зимното слънцестоене или пък не дай, Боже, – следващото българско европредседателство… Само да припомня – живеем в края на второто десетилетие на XXI в. и както се убеждаваме всекидневно – докато се замислиш, някъде твоите мисли вече са се случили. Тъй че време за губене няма.

Неотдавна един познат ми каза: „Не се пали толкова – и на бюрократите, и на хората, вече не им пука за изкуство и култура!” Не звучи нито оптимистично, нито културностратегически. Никак. В годината на Европейското културно наследство.

Source Article from

Феноменалният тенор Андреа Бочели каза „да” за новия си студиен албум

zz353-Andrea-Bocelli-22-06-2018-1-NEWСветовната премиера на - очакваният цели 14 години поп проект на италианския изпълнител, ще се състои на 26 октомври т.г.

ЛОНДОН. Дни след като беше удостоен с престижното отличие Classic BRIT ‘Icon’ Award и изненадващо се появи до Ед Ширън (Ed Sheeran) на сцената на стадион „Уембли” (Wembley) в Лондон, световноизвестният тенор Андреа Бочели (Andrea Bocelli) обяви излизането на новия си албум, наречен просто (на италиански: „да”), а преди седмица издаде на три езика и първия сингъл от него – If Only / Qualcosa più dell’Oro / Tú eres mi Tesoro. Албумът съдържа изцяло нови песни и е първият студиен проект с популярна музика на изпълнителя за последните 14 години. Световната премиера на изданието е на 26 октомври 2018 г., съобщиха от „Анимато мюзик” / EMI, разпространители на у нас.

Заедно с ненадминатия му талант, скромността на Андреа Бочели е сред онези качества, които го определят като една от най-големите звезди в историята на класическата музика. Меломаните още дълги години ще помнят неговите възхитителни изпълнения в най-престижните концертни и оперни зали в света, а продадените над 80 милиона копия албуми пък доказват недвусмислено огромното уважение, което изпитва публиката към италианския оперен певец.

С новия албум той се завръща към корените си с лирично-интимна колекция от песни, които са тържество на любовта, вярата и семейството. Записите на песните са направени в дома на изпълнителя в Италия, а музикален продуцент на проекта е легендарният Боб Езрин (Bob Ezrin), работил с рок величия като Pink Floyd, Deep Purple, Питър Гейбриел (Peter Gabriel), Kiss, Алис Купър (Alice Cooper), Лу Рийд (Lou Reed), Nine Inch Nails...

zz353-Andrea-Bocelli-22-06-2018-2-NEWПървата песен от албума – If Only, Андреа Бочели създава в съавторство с Франческо Сатори (Francesco Sartori) и Лусио Куарантото (Lucio Quarantotto), които са автори и на някои от най-големите хитове на певеца, включително и на Con Te Partirò (Time To Say Goodbye). Песента излезе за първи път преди 20 години и се превърна в един от най-продаваните сингли на всички времена. Част от песните в албума са посветени на семейството на тенора и са отражение на неговата духовна същност, допълват българските издатели на проекта.

Андреа Бочели е роден с уникална музикална дарба и усилията му го отвеждат до сцените на значими световни събития, сред които и Олимпийските игри в Торино (2006), а неговите концерти по цял свят са разпродавани светкавично.

Феноменалният изпълнител е роден на 22 септември 1958 г. в Лаятико, в провинция Тоскана, недалеч от град Пиза. Самият Бочели казва, че неговият характер и личност са силно повлияни от културата и традициите в региона. Той описва детството си като една идилия в Тоскана, заобиколен от щастливо семейство, приятели, природа и музика. Бъдещият певец още от малък е привлечен от красотата на оперната музика, а негови кумири са тенорите Марио дел Монако (Mario Del Monaco; 1915-1982) и Франко Корели (Franco Corelli; 1921-2003). След завършването на гимназия, Бочели се дипломира в юридическия факултет в Университета в Пиза и за кратко време работи като служебен защитник. Но юридическата практика е повече заради очакванията на семейството му, докато голямата му любов е музиката. Вечер Андреа започва да свири в различни пиано барове в Пиза, а през деня ходи на уроци по пеене. Не след дълго качествата, които показва, му осигуряват място в майсторския клас на неговия герой – Франко Корели.

Големият международен успех на Бочели идва през 1996 г. след легендарния му дует с възхитителното сопрано Сара Брайтман (Sarah Brightman) в песента Time To Say Goodbye (Con Te Partirò)

През своята изключителна кариера певецът удостояван с редица престижни награди: Golden Globe, седем Classical BRITs и седем World Music Awards, звезда на Холивудската алея на славата, както с високи държавни отличия. Бочели участва в съвместни проекти с някои от най-популярните в момента световни изпълнители, сред които са Ед Ширън, Дженифър Лопез (Jennifer Lopez), Лиан Раймс (LeAnn Rimes), Селин Дион (Céline Dion), Тони Бенет (Tony Bennett) и др.

Последният студиен проект на БочелиAmore, излезе през февруари 2006 г. (издаден у нас от „Вирджиния Рекърдс”/Universal Music). В албума бяха включени популярни стандарти и песни на английски, френски, италиански и испански език, а гост музиканти бяха суперзвезди като Кристина Агилера (Christina Aguilera) – в дуета Somos Novios, Стиви Уондър (Stevie Wonder) в Canzoni Stonate, Кени Джи (Kenny G) - Mi Manchi, и др.

Новият албум на Бочели, е музикална поема за сърцето и душата, за позитивното начало у човека, за семейството, мелодията, магията и навярно точно поради тази причина Андреа Бочели избира толкова просто, но силно заглавие. „Във времето, в което живеем днес, твърде често казваме „Не”. Но „Да” е думата, която изричаш, когато целуваш някого за първи път, когато си съгласен, когато искаш да накараш някого да се почувства добре. Поради хиляди причини „Да” е думата – израз на позитивната, силната, човешка емоция”, казва знаменитият италиански изпълнител.

И така, в годината, в която празнува своя 60-и рожден ден, Андреа Бочели с гордост се завръща там, от където започва всичко. Новият му, необикновен албум ни дава възможност да надникнем в личния свят на една изключителна личност, на един необикновен артист…

Source Article from

Програма „Поколения” на СГХГ представя творби на голямата Калина Тасева

zz352-Kalina-21-06-2018-1-NEWЦелта на инициативата е да очертае присъствието на Дечко Узунов в творчеството на неговите ученици.

СОФИЯ. Единадесет великолепни картини, обхващащи различни периоди от творчеството на голямата българска художничка Калина Тасева, представя първата изложба от програмата „Поколения”, инициатива на Софийска градска художествена галерия (СГХГ). Творбите, седем от които са от колекцията на СГХГ, а четири са собственост на семейството на художничката, са изложени в галерия „Дечко Узунов” (бул. Драган Цанков” 24).

С тази програма екипът на галерията има за цел да очертае живото присъствие на акад. Дечко Узунов (1899-1986) в творчеството на неговите ученици, на най-добрите от които съдбата е отредила да оставят ярка художествена следа и да завещаят на поколенията произведения, сътворени с уникалния си творчески почерк. Сред имената на тези ученици безспорно е и името Калина Тасева, която макар и на 91-годишна възраст продължава да рисува, а в движението на четката ѝ продължава да живее частица от духа на учителя Дечко Узунов, обясняват своята идия от СГХГ.

zz352-Kalina-21-06-2018-2-NEW„Името на Калина Тасева отдавна се е превърнало в знак за ярко творчество, в синоним за мъдро и аристократично присъствие в българското изкуство. Завършила днешната Национална художествена академия, тя е сред най-ярките ученици на художника, сценографа и общественика Дечко Узунов, каза през 2008 г. изтъкнатият изкуствовед Петър Змийчаров (1961-2016). „Изкуството на Калина Тасева сякаш не позволява да се пише за него. То приканва към дистанциране, вглъбяване, съзерцание, тишина. Някой определят художничката като създателка на „сънувани картинни светове”, на образи „свалени от иконостас”, на творби, разгръщащи се като „ритуално тържество, вътрешно напрегнати и тревожни”. Да, да се пише за Калина Тасева е изпитание, защото тя ни дава среща с едно изкуство, което ни увлича с магията си от цветове, с пластичния си език, с познатите и в същото време изключително своеобразни композиционни решения. Зад всичко това неизменно прозират следите от изминатия от художничката творчески път. Път започнал в далечната 1946 г., когато 19-годишната Калина Тасева пристъпва в ателието по живопис на проф. Дечко Узунов…”

Калина Тасева е един от доайените на съвременната българска художествена сцена. През ноември м.г., по повод нейната юбилейна изложба, която се състоя в столичната галерия „Арте”, написа: „…Освен изключителна художничка, Калина Тасева е личност, която е далеч от всекидневната банална суета, далеч от болезнената амбиция за слава – нейният свят и нейното изкуство са докосване до Хармонията и Съвършенството на [възможната] Вечна красота, до които човек може да достигне по един-единствен начин – с любов, искрена и всеотдайна…”

За експозицията в галерия „Дечко Узунов” художничката проф. Десислава Минчева – дъщеря на Калина Тасева, сподели пред БНТ: „Той [Дечко Узунов] никога не е бил учител в оня смисъл на думата на даскал. По-скоро с целия си артистичен живот дух, разсъждения, предимно с картините си по някакъв начин е оказвал влияние върху тях.” А преди четири години, по повод друга (съвместна) изложба каза: „…Майка ми е човек с изключителен характер и талант и това се вижда от пръв поглед… В недобро здраве и въпреки това – с неимоверна мощ! Тя, според мен, е достигнала оня синтез (без грам загуба на емоция), до който мнозина се чудят как да се доближат, а при нея идва някъде отвътре и без насилие. Със сигурност изпитва физическа слабост. Със сигурност усилията и идват в повече… твърде често. Със сигурност обаче с времето нейната сила се е трансформирала в нещо ДРУГО – в чист живописен език, необременен от дребни детайли и сгъстената емоционалност е на границата с драмата, повече от всякога. Език, в който не съществува нищо ненужно.

Не си спомням майка ми да се е интересувала от моди и пазар. Тя сякаш притежава по рождение истинско, лично, непоколебимо мерило за стойност. Мисля, че критерият е дар Божи и възпитание, но и характер…”

Изложбата на Калина Тасева в Художествена галерия „Дечко Узунов” може да бъде разгледана до октомври 2018 г.

zz352-Kalina-21-06-2018-3-NEW* * *


КАЛИНА ТАСЕВА е родена на 5 юни 1927 г. в София, в семейството на Славка (племенница на Яне Сандански) и Петър Тасеви. Баща й е журналист в спрения през 1944 г. вестник „Мир”, а по-късно работи във в. „Ден”. Дядото на Калина – Лазар Тасев (съратник на Яне Сандански и Гоце Делчев) и баба й Анастасия са от Битоля.

През 1952 г. Калина Тасева завършва специалност „Живопис” в Художествената академия в София, като студентка на проф. Дечко Узунов (1899-1986) и на проф. Илия Петров (1903-1975).

Започва творческия си път с картини на историческа и възрожденска тематика. Нейната творба „Левски пред съда” създава образа на Апостола на българската свобода, който помнят поколения българи. След него се редят голямоформатни исторически композиции и портрети на комити – значими образи в българското изобразително изкуство.

Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа и участва във всички Общи художествени изложби (ОХИ), организирани от Съюза на българските художници (СБХ), чийто член е от 1953 г.

Избирана е многократно в ръководството на художническата организацията. От 1984 г. е член-кореспондент на Съюза на австрийските художници „Кюнстлерхаус” (Künstlerhaus), Виена. Носителка е на множество престижни отличия, сред които са наградите „Владимир Димитров-Майстора” (1974), „Захари Зограф” (1975), Награда на Второто триенале на реалистичната живопис (1976), награда „Никола Петров” (1999); както и на ордените „Народна република България” – първа степен (1984) и „Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен (2008).

През 1976 г. получава званието „Заслужил художник”, а през 1984 г. и „Народен художник”.

Освен в Българияпрез последните годините многократно излага свои картини в галерия „Арте”, във варненската галерия „Теди”, както и в галерия „Райко Алексиев” (1998, 2004), НДК (2001), Национални есенни изложби – Пловдив (2003), галерия „Пролет”, Бургас (2006), СГХГ (2008)Калина Тасева представя свои творби в Хамбург, Франкфурт, Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико, Берлин, Букурещ, Рим, Кьолн, Анкара, Аахен и т.н. Нейни произведения са собственост на НХГ, СГХГ и на редица художествени галерии в страната и в чужбина.

Source Article from

Режисьорката Боряна Пунчева представя филма си „Генко” в галерия „УниАрт”

Изложбата „Генко Генков (1923 - 2006) - портрети и пейзажи” (до 31 август т.г.) показва най-новото дарение, което неотдавна получи галерия „УниАрт” на НБУ. Снимка: © nbu.bgПрожекцията ще се проведе в рамките на изложбата „Генко Генков (1923-2006) – портрети и пейзажи”, която показва НБУ.

СОФИЯ. Почитателите на българското изобразително изкуство и на един от неговите най-ярки и автентични представители – художникът Генко Генков (1923-2006), ще имат възможността да видят документалния филм „Генко” (1994) на режисьорката Боряна Пунчева. Авторката на класическата вече лента ще разкаже за снимачния процес и ще отговори на въпросите на публиката на 12 юни, вторник, от 18.00 ч. в галерия „УниАрт” на Нов български университет (ул. Монтевидео 21).

Прожекцията, посветена на големия български художник, ще се проведе в рамките на изложбата „Генко Генков (1923-2006) – портрети и пейзажи”, чийто акцент е най-новото дарение на НБУседем произведения на художника (пет пейзажа, един автопортрет и един портрет), което направи семейството на Божидар Данев (1939-2018), доскорошен председател на Българска стопанска камара.

„УниАрт” отваря врати като първата частна университетска галерия у нас през май 2012 г. и представя произведения на европейската живопис (XVII-XVIII в.), също дарение от семейството на изтъкнатия икономист, който беше и заместник-председател на Настоятелството на Нов български университет, припомнят от галерията. През годините „УниАрт” продължава да се радва на вниманието на своя основен дарител и нейната сбирка се обогатява със скулптурна колекция от съвременни български автори, а през 2015 г. с дарението „Портрет на Люба Габровска-Дюлгерова” – едно рядко произведение от художника Иван Ненов (1902-1997), галерията отваря нов раздел в своята колекция – „Българска живопис”. Днес сбирката включва повече от 35 великолепни творби на Иван Кирков (1932-2010), а от скоро и седемте произведения на Генко Генков. Другите колекции, които притежава галерията са „Европейска живопис” и „Българска скулптура”.

Изложбата „Генко Генков (1923 – 2006) – портрети и пейзажи” в галерия „УниАрт” може да бъде разгледана до 31 август 2018 г.

Генко Генков (1923-2006), „Пейзаж”, маслени бои върху платно, 55 х 76 см. Снимка: Дарение от сем. Божидар Даневи / © галерия „УниАрт”* * *

ГЕНКО ГЕНКОВ е роден на 1 февруари 1923 г. в с. Чоба, близо до Карлово. Израснал е в Бургас, където завършва Полукласическата гимназия. През 1948 г. завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов (1899-1986). Първата му самостоятелна изложба е през 1965 г., а през 1973 г. е организирана ретроспективна изложба по случай петдесетата му годишнина. През 1972 г. е награден с орден „Кирил и Методий” ІІІ степен. Носител е на Годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора”. Предпоследната му самостоятелна изложба е през 1993 г., а последната – през 2006 г.

Генко Генков е смятан за един от най-забележителните, самобитни и интересни български художници, прочут с ярката си индивидуалност и бунтарския си дух. Художникът създава предимно пейзажи, рисувани с размах и въображение, които се отличават с характерен авторски почерк – ясно обособени обеми, ярък колорит, релефни повърхности. В ранните години на творчеството си художникът проявява предпочитания към по-тъмната цветова гама. В пейзажите му присъстват изображения на хора и животни. С течение на времето се появяват синтезираните цветни петна и характерните силни, топли цветове. Дърво, къща, планина или пътека сред природата служат за композиционен център на картините му. Генко Генков предпочита да рисува от натура като често пресъздава софийски квартали или покрайнините на селата Рударци и Драгоил.

През годините художникът експериментира с различни похвати и техники на работа, а през 70-те разработва възможностите на отделните материали – третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож… През 90-те използва пигменти, напомнящи керамична глазура. В работата му могат да се открият отгласи от изкуството на постимпресионизма и фовизма, написаха от Софийска градска художествена галерия по повод неговата последна изложба, която беше проведена там от 17 февруари до 19 март 2006 г.

Source Article from

Големият Питър Джаксън продуцира антиутопията „Смъртоносни машини”

Робърт Шийън (вляво), Хера Хилмар и Лейфур Сигурдарсон в „Смъртоносни машини” на режисьора Крисчън Ривърс, чиято световна премиера е през декември 2018 г. Снимка: © Universal / Forum Film BulgariaРежисьор на филма е майсторът на специалните ефекти Крисчън Ривърс, а световната премиера е през декември 2018 г.

СОФИЯ. Този декември световното кино ще се пресели в драматичния постапокалиптичен свят на „Смъртоносни машини” (Mortal Engines; 2018). Свят на бродещи градове-хищници, роден от въображението на писателя Филип Рийв (Philip Reeve) и пренесен на екран от носителя на „Оскар”, режисьор и майстор на специални ефекти Крисчън Ривърс (Christian Rivers), познат с работата си за блокбастъри като „Кинг Конг” (King Kong; 2005) и трилогията „Хобит” (The Hobit; 2011, 2012, 2013 ), както и от трикратния носител на престижното отличие за киноепоса „Властелинът на пръстените” (The Lord of the Rings; 2001, 2002, 2003) Питър Джаксън (Peter Jackson), съобщават от „Форум филм България”, разпространители на филма у нас.

Новите кадри от „Смъртоносни машини” (официалният трейлър можете да видите на този линк) ни запознават както с главните герои и основния конфликт в богатата и вълнуваща история, така и с изключителните визуални измерения на това изумително приключение, чийто бюджет, според, е 100 млн. USD.

Холивудската звезда Хюго Уийвинг в ролята на Тадеуш Валънтайн. Снимка: © Universal / Forum Film BulgariaХиляди години след като цивилизацията е унищожена от невиждан милитаристичен катаклизъм - „шестминутната война” (Sixty Minute War), човечеството се е адаптирало към условията и е възникнал нов начин на живот. Гигантски подвижни градове сноват по повърхността на Земята и се захранват, поглъщайки по-малки движещи се градчета. Том Натсуърти - в ролята Робърт Шийън (Robert Sheehan), който води беден живот в ниските етажи на подвижния Лондон, се оказва в центъра на битка за живота си, след като се сблъсква с опасната бегълка Хестър Шоу – актрисата Хера Хилмар (Hera Hilmar). Двете напълно противоположни личности, чиито пътища никога не би трябвало да се пресичат, ще създадат съюз, който ще промени бъдещето…

„Смъртоносни машини” е продукция на Universal. Режисьор е Крисчън Ривърс, а сценарият е дело на авторите на трилогиите „Властелинът на пръстените” и „Хобит” Питър Джаксън, Фран Уолш (Fran Walsh) и Филипа Бойенс (Philippa Boyens). Сред продуцентите на филма са Зейн Уинър (Zane Weiner), Аманда Уолкър (Amanda Walker) – „Хобит”, Дебора Форте (Deborah Forte) - „Goosebumps: Страховити истории”, и Питър Джаксън. В ролите, освен Робърт Шийън и Хера Хилмар, ще видим още Хюго Уийвинг (Hugo Weaving), Джихей (Jihae), Ронан Рафтъри (Ronan Raftery), Лейла Джордж (Leila George), Колин Салмън (Colin Salmon) и др.

„Смъртоносни машини” влизат в кината на 3D и IMAX 3D на 14 декември 2018 г.

Source Article from

More than 100 galleries from 23 countries at viennacontemporary 2018

viennacontemporary offers the most intriguing selection of contemporary art in Central and Eastern Europe, an exquisite set of Austrian and international galleries, showing upcoming artists from Austria, the East and the West. Photo: © viennacontemporary: A. Murashkin A wide array of special presentations complete the rich offer and make art accessible to every visitor.

VIENNA. From 27 to 30 September 2018, viennacontemporary will once again gather more than 100 galleries and institutions from 23 countries under the roof of iconic Marx Halle (Karl-Farkas-Gasse 19, 1030 Vienna). The only art fair to unite the East and the West in carefully curated exhibitions, viennacontemporary stands out in the crowded art calendar as a place for exciting discoveries. Ranging from Austria’s most significant galleries to international top players and up-and-coming galleries, the fair’s exhibitors represent some of the world’s most exciting artists, from the emerging to the iconic. A wide array of special presentations, like ZONE1 and Explorations, as well as sophisticated accompanying events, such as the Talks program and special guided tours, complete the rich offer and make art accessible to every visitor, announced

„Vienna’s art scene has finally grown beyond art-historical treasures and I am very happy that viennacontemporary is among this new generation bursting with fresh energy. I’m also grateful for the support from more prominent players, who have been generously sharing their longstanding experience with us. The fairhas established an individual character and, as in previous years, we want to show the best of Austria and CEE. viennacontemporary stands out in the art market for the highest concentration of Eastern European galleries worldwide and a continuously growing international scope, with special attention to emerging art markets,” says Christina Steinbrecher-Pfandt, Artistic Director of viennacontemporary.

„We are thrilled to announce that we were able to secure Marx Halle as a location for viennacontemporary and to fix the dates of the fair for the upcoming 10 years. This shows our unwavering commitment and allows us to focus on the quality and high level of service for our clients,” says Renger van den Heuvel, Managing Director of viennacontemporary.

James Lewis, The Fifth Kingdom, 2016; wood, metal, clay, coffee, mushroom, 85 x 85 x 70 cm. Photo: Courtesy Galerie Hubert Winter* * *


ZONE1: young Austrian artists with solo presentations

ZONE1, curated by Victoria Dejaco (IT/AT), is one of the highlights of the fair. This special section focuses exclusively on the solo presentations of Austrian artists under 40. Dejaco, an up-and-coming young Austrian-based curator, takes on the challenge of selecting the best of her contemporaries. ZONE1 gives pride of place to fresh and exciting positions and never fails to present visitors an exciting array of new discoveries and surprises.

ZONE1 is kindly supported by the Austrian Federal Chancellery.


The new Explorations section showcases curated booth presentations by featured galleries. It unites a wide spectrum of artistic practices concentrating on both excellent quality and advanced approaches. The section is overseen by Berlin-based curatorial adviser Nadim Samman (UK/DE), whose fresh take on art has taken him to numerous international exhibitions and biennales.


Curated by Kimberly Bradley (DE/AT), the daily viennacontemporary Talks program addresses burning questions of the contemporary art scene, ranging from the political sphere and event culture to commercial issues and future speculations. High-profile international artists, curators, critics, museum directors, and collectors share their expertise to shed light on the intricate inner workings of the globalized art world.

Talks will take place Friday – Sunday, 28-30 September 2018 at 3:30 pm and 5:00 pm.

Collectors Talks

The Artload „A-live” interview series at viennacontemporary offers exclusive insights into challenges and strategies of starting a purposeful art collection, highlights individual approaches to collecting, and examines ways to use private collections as a means to give back to the public. The Artload platform provides both local and global critical perspectives on contemporary art through its interviews with the most influential people of the international art community. Collectors Talks at viennacontemporary will be moderated by Vivian Gandelsman (BR).

Collectors Talks will take place Friday-Sunday, 28-30 September 2018 at 2:00 pm.

Media Talks

For the third year running, viennacontemporary gives the floor to an impressive range of media outlets to voice their views on the contemporary art world.

Media Talks will take place Friday-Sunday, 28-30 September 2018 at 12:30 pm.

On Thursday, 27 September 2018, viennacontemporary will host special events of our partners, such asa keynote event organized in collaboration with the International Art Market Studies Association (TIAMSA), and a book presentation complemented by a talk about the AWAY initiative. Since 2016, the project around residencies sheds light on the renowned international residency program of the Austrian Federal Chancellery, which has been assisting local artists in working abroad since the 1980s. With its extensive website, AWAY has taken a lead role as information and participation platform surrounding the topic of artists in residence.


The Family program at viennacontemporary offers children playful access to contemporary art. It is a platform for uninhibited painting and handicraft, encouraging young visitors to freely unfold their fantasy and creativity. Full-day workshops on Friday-Sunday, 28-30 September 2018, no registration required.

Philip Patkowitsch, Nothing is revealed, 2017. Photo: Courtesy Bechter Kastowsky GalleryPartner events in the city

viennacontemporary is proud to take part in the heart of its host city, supporting – as well as drawing on – Vienna’s vibrant culture, a thriving contemporary art scene, supportive art institutions and a great number of exciting satellite events.

MQ Night - a cooperation between
viennacontemporary and MuseumsQuartier

Thursday, 27 September 2018

Long opening hours of all participating institutions located at MuseumsQuartier: Kunsthalle Wien, Leopold Museum, mumok.
Open until 9:00 pm.

From 9:00 pm: VC Party at MuseumsQuartier supported by AON

Party at Arena21 & Ovalhalle of MQ with live music and DJ’s. Limited capacity.

MuseumsQuartier, Museumsplatz 1, 1070 Vienna

curated by_2018: Viennale

Since its foundation ten years ago, the curated by_ gallery festival has evolved into a central, vital contemporary art event that – supported by selected galleries based in Vienna – has become an international calling card for the city. In 2018, the city of Vienna itself, with its historical and current potentials with regard to contemporary art, takes center stage as the festival’s main theme, which will be reflected on in more than twenty exhibitions at various galleries.

Run: 14 September – 13 October 2018.
Opening times: Tuesday-Friday, 11:00 am – 6:00 pm, Saturday 11:00 am – 3:00 pm.

* * *

Fair dates 2018 – 2022:

27 – 30 September 2018
26 – 29 September 2019
24 – 27 September 2020
23 – 26 September 2021
22 – 25 September 2022

Source Article from

Проф. Христо Пимпирев пренесе любовта си към Антарктида и в Прага

Проф. Христо Пимпирев и геоложката Гергана Лаптева представиха в галерията на Българския културен институт в Прага книгите си „Антарктида - студеният юг” и Terra Australis Incognita и две изложби. Снимка: © БКИ-ПрагаИзтъкнатият учен и геоложката Гергана Лаптева представиха книгите си „Антарктида – студеният юг” и Terra Australis Incognita, съпътствани от две изложби.

ПРАГА. Българският културен институт (Bulharský kulturní institut v Praze) и Българският антарктически институт (Bulgarian Antarctic Institute) в партньорство с Чешката антарктическа фондация (Český antarktický nadační fond) представиха в началото на седмицата (4 юни) в галерията на БКИ на ул. „Климентска” 6 (Klimentská 6, Praha 1) проекта „Антарктида - ледена любов” (Antarktida - ledová láska), посветен на 25-те български антарктически експедиции. Пред многобройните гости на събитието, сред които беше и инж. Душан Ямни (Ing. Dušan Jamný), директор на Чешката антарктическа фондация, проф. Христо Пимпирев, вдъхновител и ръководител на всички български експедиции до Белия континент, представи своята книга „Антарктида – студеният юг” (Antarktida – ledový jih) и откри изложба със същото име.

Експозицията включва съвременни карти на шестия континент: топографски, геоложки, сателитни изображения, карти на ледената и подледена повърхност на континента, карти на различните изследователски бази и т.н. В своята лектория, изтъкнатият учен обърна специално внимание на българския принос при картографирането на Антарктида.

И българи, и чехи, бяха впечатлени не само от различните тематични мултимедийни панели, но и от любовта и вдъхновението, с които проф. Пимпирев описа далечния Леден континент. За около час публиката беше завладяна от интересни истории, свързани с проучванията, географията и живота на Антарктида и, разбира се, с дейността на българските експедиции в базата ни на остров Ливингстън.

Изтъкнатият български учен награди студенти от Масариковия университет в Бърно и от Карловия университет в Прага, които участваха в тазгодишния конкурс за превод и есе. Снимка: © БКИ-ПрагаВъв втората част от събитието, Гергана Лаптева – геолог и участник в седем български експедиции до Антарктида, представи своята книга Terra Australis Incognita. Алманахът, илюстриран по уникален и изключително познавателен начин с над 70 от най-известните географски карти на континента, показва Антарктида от древността и проследява изучаването ѝ вековете до днес. Ценното издание е допълнено и от четириезична изложба (на български, чешки, английски и испански език) с около 30 карти, също експонирана в галерията на института.

Проф. Христо Пимпирев и Гергана Лаптева дълго беседваха с любознателната публика, даваха автографи и се снимаха с много от посетителите, част от които вече имат още една мечта – да бъдат сред членовете на някоя от бъдещите полярни научни експедиции.

В края на незабравимата вечер проф. Пимпирев награди студенти от Масариковия университет (Masarykova univerzita) в Бърно и Карловия университет в Прага (Univerzita Karlova v Praze), които участваха в тазгодишния конкурс за превод и есе.

Изложбите можете да разгледате до 4 юли 2018 г.

Книгата „Антарктида - студеният юг” на проф. Христо Пимпирев обобщава наученото и видяното от общо 25 български експедиции, проведени до Белия континент. Изданието разказва на достъпен и популярен език за природата, флората, фауната и хората на най-южния континент на планетата.. Снимка: БКИ-Прага © издателска къща „Авлига”* * *

Проф. Христо ПИМПИРЕВ е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през 1987/1988 г. Учредител и председател на Българския антарктически институт от 1993 г. до днес. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.

Участник e в десетки експедиции в Азия, Южна и Северна Америка и Антарктида. Преподава „Исторична геология” и „Палеография”. Изнася лекции в България, Великобритания, Германия, Испания, САЩ, Аржентина, Южна Корея и др. Той е първият българин, стъпил и развял българското знаме на Южния полюсна 8 януари 2013 г., като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен (Roald Amundsen; 1872-1928) и Робърт Скот (Robert Scott; 1868-1912).

Автор е на седем книги, седем документални филма и над 250 публикации в реномирани български и чужди списания.

Алманахът Terra Australis Incognita, съставен от Гергана Лаптева, Христо Пимпирев и Любомир Иванов, представя повечето известни досега географски карти, изобразяващи Антарктида от древността до днес. Снимка: БКИ-Прага © Университетско издателство „Св. Климент Охридски”* * *

Гергана ЛАПТЕВА е родена в София, където завършва „Живопис” в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”. Висшето си образование получава в СУ „Св. Климент Охридски” в катедра „Геология, палеонтология и полезни изкопаеми”. От 2007 до 2010 г. работи по съвместен геоморфоложки проект към Университета на Лисабон, Португалия. Понастоящем е член и работи в Българския антарктически институт като завеждащ отдел „Култура”. Участник е в седем експедиции на Белия континент. На Антарктида е инициатор на редица „еко арт” проекти – съвременна форма на изкуство, насочена към творене в синхрон с околната среда, създадено от артисти, които са загрижени за местни и глобални екологични ситуации, вярващи, че възстановяването на връзката на човека с природата е един от приоритетите за съвременното общество. Съставител е на алманаха Terra Australis Incognita (Непознатата Южна земя).

Source Article from

Писателят Владимир Луков: „Истинската духовна награда получаваме в сътворените от нас дела и творби”

Произведения на писателя Владимир Луков са включени в редица поетични сборници и антологии, а негови стихотворения са публикувани в македонски и френски литературни списания. Снимка: © Личен архив на автораЛичният стил и личното творческо майсторство са онези неща, чрез които можем да оценим авторския принос в развитието и утвърждаването на съответната народностна култура и национална идентичност, казва известният български автор.

- В ДНИТЕ около 24 май т.г. бяхте отличен с Почетния знак на Министерството на културата „Златен век – печат на Цар Симеон Велики - сребърен”, с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Сравнително висока държавна награда…

- Преценено е, че я заслужавам. А преценката – щом е от Министерството на културата (МК) - няма как да не е експертна. Там със сигурност работят талантливи в областта на културата хора. Благодарих им за награждаването – на тях и на министър Боил Банов.

Какво точно, според вас, са сложили на везните си от МК при взимането на това решение?

- Награден съм като писател. Това ще рече, че са оценявали цялостното ми писателско творчество: поезия, белетристика, есеистика и публицистика. Проличава, че това е така и в цялостния смисъл на текста, написан в грамотата. При това в него се виждат и две взаимно свързани страни: „принос в развитието на българската култура” и „принос в утвърждаването на българската култура и национална идентичност”.

Следователно, оценявано е не само цялостното ми писателско творчество – качеството, висотата му, но и делата, труда ми, свързан с утвърждаването на българската култура и национална идентичност. С други думи казано, оценявана е и редакторската ми дейност.

Известно е, впрочем, че от 2005 г. съм редактор и модератор на сайта на Съюза на свободните писатели (ССП). Чрез безвъзмездната си редакторска дейност, в същия сайт утвърждавам и до днес творчеството не само доказани български поети и писатели, но и на такива, които сам съм откривал през годините, окриляйки същевременно и тяхното израстване като творци. Представям в него и чуждестранни поети и писатели.

Оставям настрана това, че няма нищо в същия сайт (включен в Проект на Берлинската библиотека за изследване на славянските култури), което чисто технически да не е извършено от мен.

Освен това от Министерството на културата вероятно са взели предвид и това, че аз съм един от съставителите на националните литературни антологии, които ССП периодично издава. Дейността ми по съставянето и редактирането на тези антологии (както и на другите съставители) е също безвъзмездна и е всъщност чист принос в развитието утвърждаването на българската култура. Чист принос в това отношение е и редакторската ми дейност в сайта на съюза.

Ако пък са взели пред вид и 45-годишната ми дейност в областта на българското образование (където също имам творчески постижения и награди), то решението им да ме предложат на министъра за награждаване става ясно…

Момент от тазгодишната церемония по връчването на наградите на Министерство на културата по повод 24 май. Снимка: © Личен архив на автораЯвно е, че от МК са оценявали преди всичко качеството и висотата на писателското ви творчество, но как и по какви критерии, според вас, е оценяван в него приноса ви в утвърждаването на националната ни идентичност? Възможни ли са и има ли изобщо такива критерии?

- Смятам, че има. Но те, мисля, повече се чувстват и виждат в нечие лично художествено творчество, отколкото е възможно същите да се прилагат външно като научно установени мерки и понятия за оценка на ония художествени аспекти в нечии литературни творби, които допринасят за развитието и утвърждаването на националната ни идентичност.

Всъщност, възможните критерии за принос в развитието и утвърждаването на българската (или на друга) националната идентичност в нечие художествено творчество са два: личният стил и личното творческо майсторство, майсторство на направа, на изпълнение…

В тия две чисто личностни неща (уникални по природа) иманентно присъстват и народностните ни стилове и творческо майсторство, които също са уникални и по които, като същност, се различават културите на отделните народи…

- Тях именно, ние като читатели, слушатели или зрители (както и като ценители и оценители на изкуството), можем да ги почувстваме и/или да ги видим в нечии художествени творби (ако ги има, разбира се) и да оценим по тяхната висота авторския принос в развитието и утвърждаването на съответната народностна култура и национална идентичност. Именно чрез тях (и чрез познавателния ни художествен усет, разбира се) ние, например, веднага установяваме коя мелодия или песен е българска и коя е гръцка. Но установяваме също – коя песен е родопска и коя е македонска. Установяваме също – без да ни казва някой – кое изпълнение на родопската песен „Излел е Дельо хайдутин” е на Валя Балканска и кое е на някоя друга българска певица.

Който веднъж е видял картините на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), по картините му после разпознава Майстора! – както и не коя да е друга, а само българската национална идентичност в тях.

Същото важи и за най-висшето по характер личностно и/или народностно художествено творчество - словесното; поетичното и белетристичното. Няма как да не разпознаваме в разказите на Елин Пелин (1877-1949), на Йордан Йовков (1880-1937), на Николай Хайтов (1919-2002), на Йордан Радичков (1920-2004)… тях самите като автори със свои лични стилове и майсторство на творчество. Или - да не разпознаем Христо Ботев (1848-1976), Гео Милев (1895-1925), Николай Лилиев (1885-1960) или Никола Вапцаров (1909-1942) в техните стихове.

Явно е, че аз съм български поет и писател със свой утвърден вече стил и майсторство на писане – както е явно например, че и Мюмюн Тахир, макар да е творец с друг етнически произход, е български писател. Това е така, защото в личните ни творби – в неговите и в моите – прозират и се чувстват не само присъщите ни лични стилове и майсторства на сътворяване на поезия или на разкази, но и съответните стилове и майсторства на литературно творчество, които произтичат съвсем свободно от духовното лоно на народа ни, от сърцето, и душата на прекрасния ни български език, от неговата вътрешна поетика и ритмика, от неговия вътрешен психологически сказ и изказ.

Друг е въпросът (който иначе със сигурност се е оказал съществен за награждаването ми), че моят принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност може да се установи и пряко в посветените ми на тази тема множество есеистични и публицистични творби, написани и публикувани в продължение на повече от 20 години. Между тях е и електронната ми книга „Народът” (2009-2012), която по същност представлява чисто културологично изследване и утвърждаване именно на нашата българска народностна и национална идентичност.

Впрочем, част от същите творби, успях да подбера и да издам в печатна книга през 2015 г. под заглавие „Народът, учителят, писателят”

Но на везната награда - творчески дела може някой да поставя и субективен пръст и да я накланя съответно както откъм страната на делата, така и откъм страната на наградата. А знаем и виждаме – особено днес – че се водят доста суетни и доста яростни „гладиаторски борби на поетическата сцена”, както, всъщност, откровено писа преди много години в поемата си „Честен кръст” поетът Борис Христов. Бихте ли сложили сега честния кръст на гърдите си и тогава ми кажете имат ли „пръст” други хора или „ваши хора” в награждаването с това сравнително високо отличие на Министерството на културата?

- Имат, разбира се. Но не в злободневния смисъл. Впрочем, и вие, като творец имате свой принос в награждаването ми и аз съм благодарен за него. Благодарен съм и на великолепния български скулптор Ивайло Савов, с когото заедно учредихте през 2012 г. и ме удостоихте през същата тази година с прекрасното ваше отличие – Наградата на сайта за култура и изкуство за цялостно творчество „Златното клонче”. Една наистина прекрасна и престижна вече за българското културно пространство награда, която ми е много ценна и ми е изключително скъпа на сърцето.

Взета е със сигурност под внимание и Националната награда на Съюза на свободните писатели в България „Народни будители”, на която съм трикратен носител за отделни книги и за цялостно творчество през различни години. Тъй че и моите колеги от ССП, на който съм член от 1992 г. и на който от 2014 г. насам съм негов заместник-председател, също имат принос в награждаването ми. На тях също съм им благодарен.

Благодарен съм в частност и на известния български литературен критик и историк Георги Н. Николов, който написа и публикува едни от най-проникновените литературно-критични отзиви за цялостното ми поетично творчество, за първия том на книгата ми „Мястото, откъдето започва безкраят” (2012) и за есеистичната ми книга „Народът, учителят, писателят”. Същите няма как да не накланяли „везната”, с която са оценявали приноса ми в развитието на българската култура.

Не мога да не изразя благодарността си и към известните български поети и писатели Христо Черняев, Стоян Вълев (1956-2017), Николай Милчев, Диана Димих, филологът проф. д-р Константин Попов, проф. д-р Стефан Влахов-Мицов, Анита Коларова, Красимира Василева, Атанас Ганчев, Мария Узунова (1967-2016) и др., които също написаха и публикуваха проникновени литературно-критични отзиви за творчеството ми.

Благодарен съм и на акад. Благовеста Касабова и на Константин Еленков – двама именити български литературни критици, които в свои общи литературно-критични отзиви за няколко литературни Антологии, издадени от ССП, отличиха творбите ми, а с тях и мен като поет. Както и на онези именити български поети и писатели, които в свои писма до мен (имащи като съдържание литературно-критична стойност и които продължавам да пазя в архива си) ме окриляха през годините в израстването ми като поет и писател: проф. д-р Енчо Мутафов (1943-2009), проф. д-р Милена Цанева, Найден Вълчев, Славе Македонски (1931-2002), Воймир Асенов (1939-2013), Димитър Горсов, Иванко Николов (1933-2002), Васил Аврамов и др.

Благодарността ми достига и до журналистката и писателката Маргарита Петринска, която публикува първото ми стихотворение през далечната 1969 г. в армейския вестник „Железопътен воин”, а също и до прекрасната българска поетеса Мила Доротеева (1921-2008), която публикува първото за „цивилния ми живот” стихотворение в русенския вестник „Дунавска правда” през 1971 г. Впрочем, с това мое стихотворение сякаш съм предвиждал изказваната сега от мен благодарност към всички онези български творци, които имат принос в приноса ми за развитието на нашата култура, а също и за награждаването ми с Почетния знак на Министерството на културата. Ето и стихотворението ми:

Снимка: © Личен архив на автораКъм бъдещето

За да стигна до теб
като вихрите волен и жив,
ще ми трябват крилете
на всички орли…

И по пътя трънлив -
за да стигна до теб,
обичта ще ми трябва
на хората…

Тук дишат горещите дни
и синеят просторите…

Мое бъдеще,
в мен прозвъни
като цъфнала

Да, 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, е истинска цъфнала пролет за мен, както и за всеки българин, и в преносния, и в истинския смисъл на думата.

Но в наградата, или в наградите изобщо, има и твърде много суета, не мислите ли?

- Как не! „Суета на суетите…” – пее Соломон. Всяка награда обаче, а също и всяка титла – научна, университетска – има двояка природа. Вътрешна, която отговаря на степента на личния ни духовен растеж; той е истинската ни награда. И външна, която може да обозначи (с официална държавна или друга институционална награда) достоверно само донякъде факта, че сме получили вече истинската си духовна награда в сътворените от нас дела и творби и която наистина външно (може да) се родее със суетата и да предполага, и да е изпълнена понякога от нас самите с твърде много суета, а също и с възможно голямо самопревъзнасяне до… нищото.

Ето как тази истина (за външната и вътрешната природа на наградата) се разкрива поетически в стихотворението ми „Апогей” (най-отдалечената точка на Луната в орбитата ѝ около Земята, а също и на изкуствените космически тела, обикалящи около нея):


Зенитът е свърталище на нищото
Очите на змията гледат кротко
Ридът мечтае и сънува ниското
Нощта е ден за бухали и котки

Танцуват в маранята пеперуди
С танц прогонват блудните си мисли
И спомени в които какавиди
И грозни гъсеници те били са

Треви цъфтят и прецъфтяват вече
В дърво зазрява вчерашен копнеж
И аз през клони гледам как извечно
Небето се щурмува със цъфтеж

С други думи казано – истинска награда за цветето е цъфтежът му, смисълът на неговия истински живот, с който то се отдава на другите, за да живее заедно с тях. А за нас е духовният ни цъфтеж – в творбите и в съзидателните ни дела. Този наш цъфтеж може да се оцени по достойнство и истински само от истински достойни и истински цъфтящи духом хора.

Имате две издадени книги и в Република Македония – „Провидения” и „Слънчев пояс”. Там, в „републиката на поезията”, както я нарича изтъкнатият български поет Любомир Левчев, със сигурност са ви оценявали големи и достойни по дух македонски поети?

- Да. Бранко Цветкоски, издател и преводач на книгата ми „Провидения” (ИК „Макавей” Скопие, 2006, поредица „Балкански писатели”), Раде Силян – издател на книгата ми „Слънчев пояс” (ИК „Матица Македонска”, Скопие, 2016) и съставител на Антологията „Светият път – поезия от балканските народи” (2015), в която съм включен от него като български поет, а също и Паскал Гилевски - поет, писател и преводач-полиглот, който направи превод на стиховете в „Слънчев пояс”.

Това са наистина трима големи не само македонски, но и балкански, и европейски поети. Преведени са на много чужди езици и са носители на много международни награди за поезия. Благодарен съм им. И те имат принос в удостояването ми с престижната българска награда. Но благодарността ми сега към тях се подсилва – може би, изкушаващо или дори с известна доза изкушение в мен – и от идваща ми сега наум мисъл на Хенри Дейвид Торо (Henry David Thoreau; 1817-1862), а именно тази, че „само големи поети могат да четат и да разбират големите поети”. Аз съм преводач на книгата с поезия на Раде Силян „Зло време” (изд. „Богианна”, София, 2014), за превода на която бях удостоен с Наградата „Григор Пърличев” на Съвета на международната среща на литературните преводачи (Тетово, 2015).

В този контекст бих искал да попитам: накъде, според вас, вървят и докъде биха могли да достигнат днешните ни общи българо-македонски работи, които, честно казано, мен лично никога не са ме вълнували особено в геополитически смисъл, например?

- Към по-добро, разбира се. Такива са и историческите ни поуки за периодите, в които сме си ги вършили заедно и сме се разбирали, и сме се подвизавали в тях като братя. Като българин с македонско потекло по баща, повече от това не мога да кажа. Имам роднини в Македония. Те са македонци, осъзнават се като такива. В рода ми има и гърци. „От двама братя – пише големият немски културолог Освалд Шпенглер (Oswald Spengler; 1880-1936) в книгата си „Залезът на Запада” (Der Untergang des Abendlandes; 1918-1922) - единият е швейцарец, а другият на същото основание немец и това не са учени понятия, а исторически факти. Защото народът е една взаимовръзка, която се осъзнава…”

Ще кажа обаче, че ако Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси, създадена с Договора за добросъседство, се събира в името на истината, за да установява истината и почита истината (която за мен е наша човешка същност: Бог и човек едновременно, Исус, Спасителят – и която отначало разделя, но после сближава, и за която обикновено се понасят по-напред страдания, а сетне и радости), то сигурен съм, че българо-македонските ни работи ще достигнат по-високо ниво на разбиране и осъзнаване. И по-висша степен на единение и братско сътрудничество…

Благодаря ви за интервюто!

* * *


ВЛАДИМИР ЛУКОВ е роден на 2 юли 1949 г. в с. Ценово, Русенско. Потомък е на бежанци от Егейска Македония – от с. Пътеле, Леринско. Завършил е география и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Бил е работник, учител и специалист по управление на образованието в Русе. От 1987 г. работи като старши преподавател по география и философия във филиала на Техническия университет (София) – Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в град Правец.

Първите стихове на поета са публикувани през 1969 г. В следващите двадесет години негови творби са представяни предимно в русенските издания за литература и изкуство, във вестника и алманаха „Светлоструй”. Произведения на Владимир Луков са включени в редица поетични сборници и антологии, негови стихотворения са публикувани в македонски и френски литературни списания. Негови поетични книги се намират в две от най-големите библиотеки в света: Харвардската университетска библиотека и Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон.

Поетът е издал няколко стихосбирки, сред които са „Човекът с протези” (1992), „Съгледвачът” (1993), „Безбожни въплъщения” (1999), „Пролом” (2001), „Сверка на сетивата” (2005), „Следи от вятър” (2007), „Зраци” (2009), „Фибри от безкрая” (2011) . През 2006 г., в поредицата „Балкански писатели”, македонското издателство „Макавеj”, Скопие, публикува сборника със стихове „Провиденja”, чийто редактор е Бранко Цветковски.

През 2012 г. излезе първата белетристична творба на Владимир Луков – „Мястото, откъдето започва безкраят” – Том I. Книга за (не)послушници, а две години по-късно – през 2014 г., и „Мястото, откъдето започва безкраят”, Том II: Книга за (не)удачници.

Владимир Луков е член на Съюза на свободните писатели в България.

Source Article from

Пиян вандал повреди сериозно шедьовъра „Иван Грозни убива сина си” от Иля Репин

Драматичната живописна творба на Иля Репин, познатата като „Иван Грозни убива сина си”, е била обект на вандалска агресия и през 1913 г., когато иконописецът старообредец Абрам Балашов нарязал лицата на персонажите. Снимка: Alonso de Mendoza / ru.wikipedia.orgПред полицията злосторникът обяснил, че повредил картината заради „недостоверност на изобразените върху платното исторически факти”.

МОСКВА. Вандал нанесе тежки поражения на един от шедьоврите на световното изобразително изкуство, картината „Иван Грозни убива сина си” (ориг. загл.: „Иван Грозный и сын его Иван 16 ноября 1581 года”; 199,5 х 254 см), дело на великия руски художник Иля Репин (1844-1930). Покушението е извършено в петък, 25 май, около 21.00 ч., в Зала „И. Е. Репин” на Третяковската галерия (Лаврушинский переулок, 10), съобщи ТАСС, като цитира пресслужбата на музея.

„В резултат на ударите дебелото стъкло, което защитаваше творбата от колебанията в температурата и влажността, е било счупено. На картината са нанесени сериозни повреди: платното е разкъсано на три места в централната част на фигурата на царевича, а от падането на стъклото е повредена авторската художествена рамка на творбата. По щастлива случайност най-ценната част – изображенията на лицата на царя и царевича – не са пострадали”, уточнява пресслужбата на световноизвестния музей.

„След получаване на информацията за случилото се, в музея, за да предприемат незабавни мерки за спасяването на произведението, пристигнали главният хранител, реставратори, ръководството на службата по безопасност на Третяковската галерия, както и сътрудници на специализирана фирма за работа с произведения на изкуството… След края на първоначалните оперативно-следствени мероприятия реставраторите провели неотложни аварийни действия: премахнати са парчетата от счупеното стъкло, картината е демонтирана от рамката, след това е свалена от постоянната експозиция и е пренесена в реставрационната работилница на музея”, допълват от Третяковката.  

В момента реставраторите проучват последствията от нанесените удари и работят по програмата за възстановяване на произведението. Проведен е бил разширен реставрационен съвет, на който са били поканени водещите специалисти в Русия, съобщава още пресслужбата.

От Третяковката допълват, че генералният директор на галерията Зелфира Трегулова се намира в командировка извън страната, но получава оперативна информация и е в постоянен контакт със сътрудниците на музея и с ръководството на руското Министерство на културата.

В петък вечерта злосторникът е бил задържан от полицията. За покушението той използвал метална стойка от заграждението на картината, с което счупил стъклото и повредил платното, се казва в съобщение, направено от Ирина Волк, официален представител на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация. Образувано е наказателно дело.

Източник на ТАСС съобщи, че задържаният е 37-годишен мъж от Воронеж. който пребивавал в Москва без регистрация. Пред полицията злосторникът обяснил, че повредил картината заради „недостоверност на изобразените върху платното исторически факти”.

Според самопризнанията си, в момента на покушението мъжът бил състояние на алкохолно опиянение, но на въпроса дали осъзнава тежестта на своята постъпка, той отговорил с „Да”.

Този случай не първия опит да бъде повредено легендарната картина на Иля Репин. Според данни на агенцията, на 16 януари 1913 г. 29-годишният иконописец и старообредец Абрам Балашов нанесъл на платното три удара с нож. След това Репин трябвало отново на нарисува лицата на Иван Грозни (Иван IV Васильевич; 1530-1584) и на неговият син Иван Иванович (1554-1581). Разбрал за покушението над творбата тогавашният хранител на Третяковската галерия, известният руският пейзажист Егор Хруслов (1861-1913), се самоубил.

Иля Репин рисува един от големите си шедьоври - „Иван Грозний и неговият син Иван 16 ноември 1581 година” в продължение на две години: от 1883 до 1885 г. Художникът няколко път спира да я работи по творбата, но „нещо” го кара да се връща към нея отново и отново. За Иван Грозни му позират видният руски художник Григорий Мясоедов (1834-1911) и известният композитор Павел Бларамберг (1841-1907), а за създаването на образа царевича – писателят Всеволод Гаршин (1855-1888) и живописецът, график и педагог Владимир Менк (1856-1920).

За първи път Репин показва картината през 1885 г. пред своите приятели, сред които са големите художници Иван Крамской (1837-1887), Иван Шишкин (1832-1898), Николай Ярошенко (1846-1898), Карл Брюлов (1840-1914) и други. Според спомените на самия Репин, когато видели картината неговите гости били като зашеметени и дълго мълчели, очаквайки мнението на наричания „баща на передвижниците” Крамской, който накрая казал: „Обзе ме чувство на пълно удовлетворение за Репин. Ето едно нещо на нивото на неговия талант… И как е нарисувано, Боже, как е нарисувано!.. Какво е това убийство, извършено от звяр и психопат?… Тази сцена действително е пълна със сумрак и с истински трагизъм…”

През 1885 г. картината е купена от мецената Павел Третяков (1832-1898) - основател на Третяковската галерия, по време на представяне на „Обществото на передвижните художествени изложби”. Творбата, обаче, не среща одобрението на император Александър III (1845-1894) и на 1 април 1885 г. става първата цензурирана картина в пределите на Руската империя, а на Третяков е препоръчано да не я показва в изложби и въобще да не позволява разпространението ѝ. След застъпничеството на близкия до двора художник-маринист Алексей Боголюбов (1824-1896) три месеца по-късно забраната е отменена. Шедьовърът е представен в постоянната експозиция на Третяковската галерия и никога не е показван извън нейните зали.

Source Article from