Феноменалният тенор Андреа Бочели каза „да” за новия си студиен албум

zz353-Andrea-Bocelli-22-06-2018-1-NEWСветовната премиера на - очакваният цели 14 години поп проект на италианския изпълнител, ще се състои на 26 октомври т.г.

ЛОНДОН. Дни след като беше удостоен с престижното отличие Classic BRIT ‘Icon’ Award и изненадващо се появи до Ед Ширън (Ed Sheeran) на сцената на стадион „Уембли” (Wembley) в Лондон, световноизвестният тенор Андреа Бочели (Andrea Bocelli) обяви излизането на новия си албум, наречен просто (на италиански: „да”), а преди седмица издаде на три езика и първия сингъл от него – If Only / Qualcosa più dell’Oro / Tú eres mi Tesoro. Албумът съдържа изцяло нови песни и е първият студиен проект с популярна музика на изпълнителя за последните 14 години. Световната премиера на изданието е на 26 октомври 2018 г., съобщиха от „Анимато мюзик” / EMI, разпространители на у нас.


Заедно с ненадминатия му талант, скромността на Андреа Бочели е сред онези качества, които го определят като една от най-големите звезди в историята на класическата музика. Меломаните още дълги години ще помнят неговите възхитителни изпълнения в най-престижните концертни и оперни зали в света, а продадените над 80 милиона копия албуми пък доказват недвусмислено огромното уважение, което изпитва публиката към италианския оперен певец.

С новия албум той се завръща към корените си с лирично-интимна колекция от песни, които са тържество на любовта, вярата и семейството. Записите на песните са направени в дома на изпълнителя в Италия, а музикален продуцент на проекта е легендарният Боб Езрин (Bob Ezrin), работил с рок величия като Pink Floyd, Deep Purple, Питър Гейбриел (Peter Gabriel), Kiss, Алис Купър (Alice Cooper), Лу Рийд (Lou Reed), Nine Inch Nails...

zz353-Andrea-Bocelli-22-06-2018-2-NEWПървата песен от албума – If Only, Андреа Бочели създава в съавторство с Франческо Сатори (Francesco Sartori) и Лусио Куарантото (Lucio Quarantotto), които са автори и на някои от най-големите хитове на певеца, включително и на Con Te Partirò (Time To Say Goodbye). Песента излезе за първи път преди 20 години и се превърна в един от най-продаваните сингли на всички времена. Част от песните в албума са посветени на семейството на тенора и са отражение на неговата духовна същност, допълват българските издатели на проекта.

Андреа Бочели е роден с уникална музикална дарба и усилията му го отвеждат до сцените на значими световни събития, сред които и Олимпийските игри в Торино (2006), а неговите концерти по цял свят са разпродавани светкавично.

Феноменалният изпълнител е роден на 22 септември 1958 г. в Лаятико, в провинция Тоскана, недалеч от град Пиза. Самият Бочели казва, че неговият характер и личност са силно повлияни от културата и традициите в региона. Той описва детството си като една идилия в Тоскана, заобиколен от щастливо семейство, приятели, природа и музика. Бъдещият певец още от малък е привлечен от красотата на оперната музика, а негови кумири са тенорите Марио дел Монако (Mario Del Monaco; 1915-1982) и Франко Корели (Franco Corelli; 1921-2003). След завършването на гимназия, Бочели се дипломира в юридическия факултет в Университета в Пиза и за кратко време работи като служебен защитник. Но юридическата практика е повече заради очакванията на семейството му, докато голямата му любов е музиката. Вечер Андреа започва да свири в различни пиано барове в Пиза, а през деня ходи на уроци по пеене. Не след дълго качествата, които показва, му осигуряват място в майсторския клас на неговия герой – Франко Корели.

Големият международен успех на Бочели идва през 1996 г. след легендарния му дует с възхитителното сопрано Сара Брайтман (Sarah Brightman) в песента Time To Say Goodbye (Con Te Partirò)

През своята изключителна кариера певецът удостояван с редица престижни награди: Golden Globe, седем Classical BRITs и седем World Music Awards, звезда на Холивудската алея на славата, както с високи държавни отличия. Бочели участва в съвместни проекти с някои от най-популярните в момента световни изпълнители, сред които са Ед Ширън, Дженифър Лопез (Jennifer Lopez), Лиан Раймс (LeAnn Rimes), Селин Дион (Céline Dion), Тони Бенет (Tony Bennett) и др.

Последният студиен проект на БочелиAmore, излезе през февруари 2006 г. (издаден у нас от „Вирджиния Рекърдс”/Universal Music). В албума бяха включени популярни стандарти и песни на английски, френски, италиански и испански език, а гост музиканти бяха суперзвезди като Кристина Агилера (Christina Aguilera) – в дуета Somos Novios, Стиви Уондър (Stevie Wonder) в Canzoni Stonate, Кени Джи (Kenny G) - Mi Manchi, и др.

Новият албум на Бочели, е музикална поема за сърцето и душата, за позитивното начало у човека, за семейството, мелодията, магията и навярно точно поради тази причина Андреа Бочели избира толкова просто, но силно заглавие. „Във времето, в което живеем днес, твърде често казваме „Не”. Но „Да” е думата, която изричаш, когато целуваш някого за първи път, когато си съгласен, когато искаш да накараш някого да се почувства добре. Поради хиляди причини „Да” е думата – израз на позитивната, силната, човешка емоция”, казва знаменитият италиански изпълнител.


И така, в годината, в която празнува своя 60-и рожден ден, Андреа Бочели с гордост се завръща там, от където започва всичко. Новият му, необикновен албум ни дава възможност да надникнем в личния свят на една изключителна личност, на един необикновен артист…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2484-fenomenalniat-tenor-andrea-bocelli-kaza-da-za-novia-si-studien-album-.html

Програма „Поколения” на СГХГ представя творби на голямата Калина Тасева

zz352-Kalina-21-06-2018-1-NEWЦелта на инициативата е да очертае присъствието на Дечко Узунов в творчеството на неговите ученици.

СОФИЯ. Единадесет великолепни картини, обхващащи различни периоди от творчеството на голямата българска художничка Калина Тасева, представя първата изложба от програмата „Поколения”, инициатива на Софийска градска художествена галерия (СГХГ). Творбите, седем от които са от колекцията на СГХГ, а четири са собственост на семейството на художничката, са изложени в галерия „Дечко Узунов” (бул. Драган Цанков” 24).


С тази програма екипът на галерията има за цел да очертае живото присъствие на акад. Дечко Узунов (1899-1986) в творчеството на неговите ученици, на най-добрите от които съдбата е отредила да оставят ярка художествена следа и да завещаят на поколенията произведения, сътворени с уникалния си творчески почерк. Сред имената на тези ученици безспорно е и името Калина Тасева, която макар и на 91-годишна възраст продължава да рисува, а в движението на четката ѝ продължава да живее частица от духа на учителя Дечко Узунов, обясняват своята идия от СГХГ.

zz352-Kalina-21-06-2018-2-NEW„Името на Калина Тасева отдавна се е превърнало в знак за ярко творчество, в синоним за мъдро и аристократично присъствие в българското изкуство. Завършила днешната Национална художествена академия, тя е сред най-ярките ученици на художника, сценографа и общественика Дечко Узунов, каза през 2008 г. изтъкнатият изкуствовед Петър Змийчаров (1961-2016). „Изкуството на Калина Тасева сякаш не позволява да се пише за него. То приканва към дистанциране, вглъбяване, съзерцание, тишина. Някой определят художничката като създателка на „сънувани картинни светове”, на образи „свалени от иконостас”, на творби, разгръщащи се като „ритуално тържество, вътрешно напрегнати и тревожни”. Да, да се пише за Калина Тасева е изпитание, защото тя ни дава среща с едно изкуство, което ни увлича с магията си от цветове, с пластичния си език, с познатите и в същото време изключително своеобразни композиционни решения. Зад всичко това неизменно прозират следите от изминатия от художничката творчески път. Път започнал в далечната 1946 г., когато 19-годишната Калина Тасева пристъпва в ателието по живопис на проф. Дечко Узунов…”

Калина Тасева е един от доайените на съвременната българска художествена сцена. През ноември м.г., по повод нейната юбилейна изложба, която се състоя в столичната галерия „Арте”, artnovini.com написа: „…Освен изключителна художничка, Калина Тасева е личност, която е далеч от всекидневната банална суета, далеч от болезнената амбиция за слава – нейният свят и нейното изкуство са докосване до Хармонията и Съвършенството на [възможната] Вечна красота, до които човек може да достигне по един-единствен начин – с любов, искрена и всеотдайна…”

За експозицията в галерия „Дечко Узунов” художничката проф. Десислава Минчева – дъщеря на Калина Тасева, сподели пред БНТ: „Той [Дечко Узунов] никога не е бил учител в оня смисъл на думата на даскал. По-скоро с целия си артистичен живот дух, разсъждения, предимно с картините си по някакъв начин е оказвал влияние върху тях.” А преди четири години, по повод друга (съвместна) изложба каза: „…Майка ми е човек с изключителен характер и талант и това се вижда от пръв поглед… В недобро здраве и въпреки това – с неимоверна мощ! Тя, според мен, е достигнала оня синтез (без грам загуба на емоция), до който мнозина се чудят как да се доближат, а при нея идва някъде отвътре и без насилие. Със сигурност изпитва физическа слабост. Със сигурност усилията и идват в повече… твърде често. Със сигурност обаче с времето нейната сила се е трансформирала в нещо ДРУГО – в чист живописен език, необременен от дребни детайли и сгъстената емоционалност е на границата с драмата, повече от всякога. Език, в който не съществува нищо ненужно.

Не си спомням майка ми да се е интересувала от моди и пазар. Тя сякаш притежава по рождение истинско, лично, непоколебимо мерило за стойност. Мисля, че критерият е дар Божи и възпитание, но и характер…”

Изложбата на Калина Тасева в Художествена галерия „Дечко Узунов” може да бъде разгледана до октомври 2018 г.

zz352-Kalina-21-06-2018-3-NEW* * *

БИОГРАФИЯ

КАЛИНА ТАСЕВА е родена на 5 юни 1927 г. в София, в семейството на Славка (племенница на Яне Сандански) и Петър Тасеви. Баща й е журналист в спрения през 1944 г. вестник „Мир”, а по-късно работи във в. „Ден”. Дядото на Калина – Лазар Тасев (съратник на Яне Сандански и Гоце Делчев) и баба й Анастасия са от Битоля.

През 1952 г. Калина Тасева завършва специалност „Живопис” в Художествената академия в София, като студентка на проф. Дечко Узунов (1899-1986) и на проф. Илия Петров (1903-1975).

Започва творческия си път с картини на историческа и възрожденска тематика. Нейната творба „Левски пред съда” създава образа на Апостола на българската свобода, който помнят поколения българи. След него се редят голямоформатни исторически композиции и портрети на комити – значими образи в българското изобразително изкуство.

Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа и участва във всички Общи художествени изложби (ОХИ), организирани от Съюза на българските художници (СБХ), чийто член е от 1953 г.

Избирана е многократно в ръководството на художническата организацията. От 1984 г. е член-кореспондент на Съюза на австрийските художници „Кюнстлерхаус” (Künstlerhaus), Виена. Носителка е на множество престижни отличия, сред които са наградите „Владимир Димитров-Майстора” (1974), „Захари Зограф” (1975), Награда на Второто триенале на реалистичната живопис (1976), награда „Никола Петров” (1999); както и на ордените „Народна република България” – първа степен (1984) и „Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен (2008).

През 1976 г. получава званието „Заслужил художник”, а през 1984 г. и „Народен художник”.

Освен в Българияпрез последните годините многократно излага свои картини в галерия „Арте”, във варненската галерия „Теди”, както и в галерия „Райко Алексиев” (1998, 2004), НДК (2001), Национални есенни изложби – Пловдив (2003), галерия „Пролет”, Бургас (2006), СГХГ (2008)Калина Тасева представя свои творби в Хамбург, Франкфурт, Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико, Берлин, Букурещ, Рим, Кьолн, Анкара, Аахен и т.н. Нейни произведения са собственост на НХГ, СГХГ и на редица художествени галерии в страната и в чужбина.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2483-programa-pokolenia-na-sghg-predstavia-tvorbi-golyamata-kalina-taseva.html

Режисьорката Боряна Пунчева представя филма си „Генко” в галерия „УниАрт”

Изложбата „Генко Генков (1923 - 2006) - портрети и пейзажи” (до 31 август т.г.) показва най-новото дарение, което неотдавна получи галерия „УниАрт” на НБУ. Снимка: © nbu.bgПрожекцията ще се проведе в рамките на изложбата „Генко Генков (1923-2006) – портрети и пейзажи”, която показва НБУ.

СОФИЯ. Почитателите на българското изобразително изкуство и на един от неговите най-ярки и автентични представители – художникът Генко Генков (1923-2006), ще имат възможността да видят документалния филм „Генко” (1994) на режисьорката Боряна Пунчева. Авторката на класическата вече лента ще разкаже за снимачния процес и ще отговори на въпросите на публиката на 12 юни, вторник, от 18.00 ч. в галерия „УниАрт” на Нов български университет (ул. Монтевидео 21).


Прожекцията, посветена на големия български художник, ще се проведе в рамките на изложбата „Генко Генков (1923-2006) – портрети и пейзажи”, чийто акцент е най-новото дарение на НБУседем произведения на художника (пет пейзажа, един автопортрет и един портрет), което направи семейството на Божидар Данев (1939-2018), доскорошен председател на Българска стопанска камара.

„УниАрт” отваря врати като първата частна университетска галерия у нас през май 2012 г. и представя произведения на европейската живопис (XVII-XVIII в.), също дарение от семейството на изтъкнатия икономист, който беше и заместник-председател на Настоятелството на Нов български университет, припомнят от галерията. През годините „УниАрт” продължава да се радва на вниманието на своя основен дарител и нейната сбирка се обогатява със скулптурна колекция от съвременни български автори, а през 2015 г. с дарението „Портрет на Люба Габровска-Дюлгерова” – едно рядко произведение от художника Иван Ненов (1902-1997), галерията отваря нов раздел в своята колекция – „Българска живопис”. Днес сбирката включва повече от 35 великолепни творби на Иван Кирков (1932-2010), а от скоро и седемте произведения на Генко Генков. Другите колекции, които притежава галерията са „Европейска живопис” и „Българска скулптура”.

Изложбата „Генко Генков (1923 – 2006) – портрети и пейзажи” в галерия „УниАрт” може да бъде разгледана до 31 август 2018 г.

Генко Генков (1923-2006), „Пейзаж”, маслени бои върху платно, 55 х 76 см. Снимка: Дарение от сем. Божидар Даневи / © галерия „УниАрт”* * *

ГЕНКО ГЕНКОВ е роден на 1 февруари 1923 г. в с. Чоба, близо до Карлово. Израснал е в Бургас, където завършва Полукласическата гимназия. През 1948 г. завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов (1899-1986). Първата му самостоятелна изложба е през 1965 г., а през 1973 г. е организирана ретроспективна изложба по случай петдесетата му годишнина. През 1972 г. е награден с орден „Кирил и Методий” ІІІ степен. Носител е на Годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора”. Предпоследната му самостоятелна изложба е през 1993 г., а последната – през 2006 г.

Генко Генков е смятан за един от най-забележителните, самобитни и интересни български художници, прочут с ярката си индивидуалност и бунтарския си дух. Художникът създава предимно пейзажи, рисувани с размах и въображение, които се отличават с характерен авторски почерк – ясно обособени обеми, ярък колорит, релефни повърхности. В ранните години на творчеството си художникът проявява предпочитания към по-тъмната цветова гама. В пейзажите му присъстват изображения на хора и животни. С течение на времето се появяват синтезираните цветни петна и характерните силни, топли цветове. Дърво, къща, планина или пътека сред природата служат за композиционен център на картините му. Генко Генков предпочита да рисува от натура като често пресъздава софийски квартали или покрайнините на селата Рударци и Драгоил.

През годините художникът експериментира с различни похвати и техники на работа, а през 70-те разработва възможностите на отделните материали – третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож… През 90-те използва пигменти, напомнящи керамична глазура. В работата му могат да се открият отгласи от изкуството на постимпресионизма и фовизма, написаха от Софийска градска художествена галерия по повод неговата последна изложба, която беше проведена там от 17 февруари до 19 март 2006 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2482-regisiorkata-boryana-puncheva-predstavia-filma-si-genko-v-galleria-uniart.html

Големият Питър Джаксън продуцира антиутопията „Смъртоносни машини”

Робърт Шийън (вляво), Хера Хилмар и Лейфур Сигурдарсон в „Смъртоносни машини” на режисьора Крисчън Ривърс, чиято световна премиера е през декември 2018 г. Снимка: © Universal / Forum Film BulgariaРежисьор на филма е майсторът на специалните ефекти Крисчън Ривърс, а световната премиера е през декември 2018 г.

СОФИЯ. Този декември световното кино ще се пресели в драматичния постапокалиптичен свят на „Смъртоносни машини” (Mortal Engines; 2018). Свят на бродещи градове-хищници, роден от въображението на писателя Филип Рийв (Philip Reeve) и пренесен на екран от носителя на „Оскар”, режисьор и майстор на специални ефекти Крисчън Ривърс (Christian Rivers), познат с работата си за блокбастъри като „Кинг Конг” (King Kong; 2005) и трилогията „Хобит” (The Hobit; 2011, 2012, 2013 ), както и от трикратния носител на престижното отличие за киноепоса „Властелинът на пръстените” (The Lord of the Rings; 2001, 2002, 2003) Питър Джаксън (Peter Jackson), съобщават от „Форум филм България”, разпространители на филма у нас.


Новите кадри от „Смъртоносни машини” (официалният трейлър можете да видите на този линк) ни запознават както с главните герои и основния конфликт в богатата и вълнуваща история, така и с изключителните визуални измерения на това изумително приключение, чийто бюджет, според imdb.com, е 100 млн. USD.

Холивудската звезда Хюго Уийвинг в ролята на Тадеуш Валънтайн. Снимка: © Universal / Forum Film BulgariaХиляди години след като цивилизацията е унищожена от невиждан милитаристичен катаклизъм - „шестминутната война” (Sixty Minute War), човечеството се е адаптирало към условията и е възникнал нов начин на живот. Гигантски подвижни градове сноват по повърхността на Земята и се захранват, поглъщайки по-малки движещи се градчета. Том Натсуърти - в ролята Робърт Шийън (Robert Sheehan), който води беден живот в ниските етажи на подвижния Лондон, се оказва в центъра на битка за живота си, след като се сблъсква с опасната бегълка Хестър Шоу – актрисата Хера Хилмар (Hera Hilmar). Двете напълно противоположни личности, чиито пътища никога не би трябвало да се пресичат, ще създадат съюз, който ще промени бъдещето…

„Смъртоносни машини” е продукция на Universal. Режисьор е Крисчън Ривърс, а сценарият е дело на авторите на трилогиите „Властелинът на пръстените” и „Хобит” Питър Джаксън, Фран Уолш (Fran Walsh) и Филипа Бойенс (Philippa Boyens). Сред продуцентите на филма са Зейн Уинър (Zane Weiner), Аманда Уолкър (Amanda Walker) – „Хобит”, Дебора Форте (Deborah Forte) - „Goosebumps: Страховити истории”, и Питър Джаксън. В ролите, освен Робърт Шийън и Хера Хилмар, ще видим още Хюго Уийвинг (Hugo Weaving), Джихей (Jihae), Ронан Рафтъри (Ronan Raftery), Лейла Джордж (Leila George), Колин Салмън (Colin Salmon) и др.

„Смъртоносни машини” влизат в кината на 3D и IMAX 3D на 14 декември 2018 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2481-golemiat-peter-jackson-produzira-antiutopiata-smartonosni-mashini-.html

More than 100 galleries from 23 countries at viennacontemporary 2018

viennacontemporary offers the most intriguing selection of contemporary art in Central and Eastern Europe, an exquisite set of Austrian and international galleries, showing upcoming artists from Austria, the East and the West. Photo: © viennacontemporary: A. Murashkin A wide array of special presentations complete the rich offer and make art accessible to every visitor.

VIENNA. From 27 to 30 September 2018, viennacontemporary will once again gather more than 100 galleries and institutions from 23 countries under the roof of iconic Marx Halle (Karl-Farkas-Gasse 19, 1030 Vienna). The only art fair to unite the East and the West in carefully curated exhibitions, viennacontemporary stands out in the crowded art calendar as a place for exciting discoveries. Ranging from Austria’s most significant galleries to international top players and up-and-coming galleries, the fair’s exhibitors represent some of the world’s most exciting artists, from the emerging to the iconic. A wide array of special presentations, like ZONE1 and Explorations, as well as sophisticated accompanying events, such as the Talks program and special guided tours, complete the rich offer and make art accessible to every visitor, announced viennacontemporary.at.


„Vienna’s art scene has finally grown beyond art-historical treasures and I am very happy that viennacontemporary is among this new generation bursting with fresh energy. I’m also grateful for the support from more prominent players, who have been generously sharing their longstanding experience with us. The fairhas established an individual character and, as in previous years, we want to show the best of Austria and CEE. viennacontemporary stands out in the art market for the highest concentration of Eastern European galleries worldwide and a continuously growing international scope, with special attention to emerging art markets,” says Christina Steinbrecher-Pfandt, Artistic Director of viennacontemporary.

„We are thrilled to announce that we were able to secure Marx Halle as a location for viennacontemporary and to fix the dates of the fair for the upcoming 10 years. This shows our unwavering commitment and allows us to focus on the quality and high level of service for our clients,” says Renger van den Heuvel, Managing Director of viennacontemporary.

James Lewis, The Fifth Kingdom, 2016; wood, metal, clay, coffee, mushroom, 85 x 85 x 70 cm. Photo: Courtesy Galerie Hubert Winter* * *

PROGRAM 2018

ZONE1: young Austrian artists with solo presentations

ZONE1, curated by Victoria Dejaco (IT/AT), is one of the highlights of the fair. This special section focuses exclusively on the solo presentations of Austrian artists under 40. Dejaco, an up-and-coming young Austrian-based curator, takes on the challenge of selecting the best of her contemporaries. ZONE1 gives pride of place to fresh and exciting positions and never fails to present visitors an exciting array of new discoveries and surprises.

ZONE1 is kindly supported by the Austrian Federal Chancellery.

Explorations

The new Explorations section showcases curated booth presentations by featured galleries. It unites a wide spectrum of artistic practices concentrating on both excellent quality and advanced approaches. The section is overseen by Berlin-based curatorial adviser Nadim Samman (UK/DE), whose fresh take on art has taken him to numerous international exhibitions and biennales.

Talks

Curated by Kimberly Bradley (DE/AT), the daily viennacontemporary Talks program addresses burning questions of the contemporary art scene, ranging from the political sphere and event culture to commercial issues and future speculations. High-profile international artists, curators, critics, museum directors, and collectors share their expertise to shed light on the intricate inner workings of the globalized art world.

Talks will take place Friday – Sunday, 28-30 September 2018 at 3:30 pm and 5:00 pm.

Collectors Talks

The Artload „A-live” interview series at viennacontemporary offers exclusive insights into challenges and strategies of starting a purposeful art collection, highlights individual approaches to collecting, and examines ways to use private collections as a means to give back to the public. The Artload platform provides both local and global critical perspectives on contemporary art through its interviews with the most influential people of the international art community. Collectors Talks at viennacontemporary will be moderated by Vivian Gandelsman (BR).

Collectors Talks will take place Friday-Sunday, 28-30 September 2018 at 2:00 pm.

Media Talks

For the third year running, viennacontemporary gives the floor to an impressive range of media outlets to voice their views on the contemporary art world.

Media Talks will take place Friday-Sunday, 28-30 September 2018 at 12:30 pm.

On Thursday, 27 September 2018, viennacontemporary will host special events of our partners, such asa keynote event organized in collaboration with the International Art Market Studies Association (TIAMSA), and a book presentation complemented by a talk about the AWAY initiative. Since 2016, the project around residencies sheds light on the renowned international residency program of the Austrian Federal Chancellery, which has been assisting local artists in working abroad since the 1980s. With its extensive website, AWAY has taken a lead role as information and participation platform surrounding the topic of artists in residence.

Family

The Family program at viennacontemporary offers children playful access to contemporary art. It is a platform for uninhibited painting and handicraft, encouraging young visitors to freely unfold their fantasy and creativity. Full-day workshops on Friday-Sunday, 28-30 September 2018, no registration required.


Philip Patkowitsch, Nothing is revealed, 2017. Photo: Courtesy Bechter Kastowsky GalleryPartner events in the city

viennacontemporary is proud to take part in the heart of its host city, supporting – as well as drawing on – Vienna’s vibrant culture, a thriving contemporary art scene, supportive art institutions and a great number of exciting satellite events.

MQ Night - a cooperation between
viennacontemporary and MuseumsQuartier

Thursday, 27 September 2018

Long opening hours of all participating institutions located at MuseumsQuartier: Kunsthalle Wien, Leopold Museum, mumok.
Open until 9:00 pm.

From 9:00 pm: VC Party at MuseumsQuartier supported by AON

Party at Arena21 & Ovalhalle of MQ with live music and DJ’s. Limited capacity.

MuseumsQuartier, Museumsplatz 1, 1070 Vienna

curated by_2018: Viennale

Since its foundation ten years ago, the curated by_ gallery festival has evolved into a central, vital contemporary art event that – supported by selected galleries based in Vienna – has become an international calling card for the city. In 2018, the city of Vienna itself, with its historical and current potentials with regard to contemporary art, takes center stage as the festival’s main theme, which will be reflected on in more than twenty exhibitions at various galleries.

Run: 14 September – 13 October 2018.
Opening times: Tuesday-Friday, 11:00 am – 6:00 pm, Saturday 11:00 am – 3:00 pm.

* * *

Fair dates 2018 – 2022:

27 – 30 September 2018
26 – 29 September 2019
24 – 27 September 2020
23 – 26 September 2021
22 – 25 September 2022

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2480-more-than-100-galleries-from-23-countries-at-viennacontemporary-2018.html

Проф. Христо Пимпирев пренесе любовта си към Антарктида и в Прага

Проф. Христо Пимпирев и геоложката Гергана Лаптева представиха в галерията на Българския културен институт в Прага книгите си „Антарктида - студеният юг” и Terra Australis Incognita и две изложби. Снимка: © БКИ-ПрагаИзтъкнатият учен и геоложката Гергана Лаптева представиха книгите си „Антарктида – студеният юг” и Terra Australis Incognita, съпътствани от две изложби.

ПРАГА. Българският културен институт (Bulharský kulturní institut v Praze) и Българският антарктически институт (Bulgarian Antarctic Institute) в партньорство с Чешката антарктическа фондация (Český antarktický nadační fond) представиха в началото на седмицата (4 юни) в галерията на БКИ на ул. „Климентска” 6 (Klimentská 6, Praha 1) проекта „Антарктида - ледена любов” (Antarktida - ledová láska), посветен на 25-те български антарктически експедиции. Пред многобройните гости на събитието, сред които беше и инж. Душан Ямни (Ing. Dušan Jamný), директор на Чешката антарктическа фондация, проф. Христо Пимпирев, вдъхновител и ръководител на всички български експедиции до Белия континент, представи своята книга „Антарктида – студеният юг” (Antarktida – ledový jih) и откри изложба със същото име.


Експозицията включва съвременни карти на шестия континент: топографски, геоложки, сателитни изображения, карти на ледената и подледена повърхност на континента, карти на различните изследователски бази и т.н. В своята лектория, изтъкнатият учен обърна специално внимание на българския принос при картографирането на Антарктида.

И българи, и чехи, бяха впечатлени не само от различните тематични мултимедийни панели, но и от любовта и вдъхновението, с които проф. Пимпирев описа далечния Леден континент. За около час публиката беше завладяна от интересни истории, свързани с проучванията, географията и живота на Антарктида и, разбира се, с дейността на българските експедиции в базата ни на остров Ливингстън.

Изтъкнатият български учен награди студенти от Масариковия университет в Бърно и от Карловия университет в Прага, които участваха в тазгодишния конкурс за превод и есе. Снимка: © БКИ-ПрагаВъв втората част от събитието, Гергана Лаптева – геолог и участник в седем български експедиции до Антарктида, представи своята книга Terra Australis Incognita. Алманахът, илюстриран по уникален и изключително познавателен начин с над 70 от най-известните географски карти на континента, показва Антарктида от древността и проследява изучаването ѝ вековете до днес. Ценното издание е допълнено и от четириезична изложба (на български, чешки, английски и испански език) с около 30 карти, също експонирана в галерията на института.

Проф. Христо Пимпирев и Гергана Лаптева дълго беседваха с любознателната публика, даваха автографи и се снимаха с много от посетителите, част от които вече имат още една мечта – да бъдат сред членовете на някоя от бъдещите полярни научни експедиции.

В края на незабравимата вечер проф. Пимпирев награди студенти от Масариковия университет (Masarykova univerzita) в Бърно и Карловия университет в Прага (Univerzita Karlova v Praze), които участваха в тазгодишния конкурс за превод и есе.

Изложбите можете да разгледате до 4 юли 2018 г.

Книгата „Антарктида - студеният юг” на проф. Христо Пимпирев обобщава наученото и видяното от общо 25 български експедиции, проведени до Белия континент. Изданието разказва на достъпен и популярен език за природата, флората, фауната и хората на най-южния континент на планетата.. Снимка: БКИ-Прага © издателска къща „Авлига”* * *

Проф. Христо ПИМПИРЕВ е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през 1987/1988 г. Учредител и председател на Българския антарктически институт от 1993 г. до днес. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.

Участник e в десетки експедиции в Азия, Южна и Северна Америка и Антарктида. Преподава „Исторична геология” и „Палеография”. Изнася лекции в България, Великобритания, Германия, Испания, САЩ, Аржентина, Южна Корея и др. Той е първият българин, стъпил и развял българското знаме на Южния полюсна 8 януари 2013 г., като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен (Roald Amundsen; 1872-1928) и Робърт Скот (Robert Scott; 1868-1912).

Автор е на седем книги, седем документални филма и над 250 публикации в реномирани български и чужди списания.

Алманахът Terra Australis Incognita, съставен от Гергана Лаптева, Христо Пимпирев и Любомир Иванов, представя повечето известни досега географски карти, изобразяващи Антарктида от древността до днес. Снимка: БКИ-Прага © Университетско издателство „Св. Климент Охридски”* * *

Гергана ЛАПТЕВА е родена в София, където завършва „Живопис” в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”. Висшето си образование получава в СУ „Св. Климент Охридски” в катедра „Геология, палеонтология и полезни изкопаеми”. От 2007 до 2010 г. работи по съвместен геоморфоложки проект към Университета на Лисабон, Португалия. Понастоящем е член и работи в Българския антарктически институт като завеждащ отдел „Култура”. Участник е в седем експедиции на Белия континент. На Антарктида е инициатор на редица „еко арт” проекти – съвременна форма на изкуство, насочена към творене в синхрон с околната среда, създадено от артисти, които са загрижени за местни и глобални екологични ситуации, вярващи, че възстановяването на връзката на човека с природата е един от приоритетите за съвременното общество. Съставител е на алманаха Terra Australis Incognita (Непознатата Южна земя).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2479-prof-hristo-pimpirev-prenese-lubovta-si-kam-antarktida-i-v-praga.html

Писателят Владимир Луков: „Истинската духовна награда получаваме в сътворените от нас дела и творби”

Произведения на писателя Владимир Луков са включени в редица поетични сборници и антологии, а негови стихотворения са публикувани в македонски и френски литературни списания. Снимка: © Личен архив на автораЛичният стил и личното творческо майсторство са онези неща, чрез които можем да оценим авторския принос в развитието и утвърждаването на съответната народностна култура и национална идентичност, казва известният български автор.

- В ДНИТЕ около 24 май т.г. бяхте отличен с Почетния знак на Министерството на културата „Златен век – печат на Цар Симеон Велики - сребърен”, с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Сравнително висока държавна награда…


- Преценено е, че я заслужавам. А преценката – щом е от Министерството на културата (МК) - няма как да не е експертна. Там със сигурност работят талантливи в областта на културата хора. Благодарих им за награждаването – на тях и на министър Боил Банов.

Какво точно, според вас, са сложили на везните си от МК при взимането на това решение?

- Награден съм като писател. Това ще рече, че са оценявали цялостното ми писателско творчество: поезия, белетристика, есеистика и публицистика. Проличава, че това е така и в цялостния смисъл на текста, написан в грамотата. При това в него се виждат и две взаимно свързани страни: „принос в развитието на българската култура” и „принос в утвърждаването на българската култура и национална идентичност”.

Следователно, оценявано е не само цялостното ми писателско творчество – качеството, висотата му, но и делата, труда ми, свързан с утвърждаването на българската култура и национална идентичност. С други думи казано, оценявана е и редакторската ми дейност.

Известно е, впрочем, че от 2005 г. съм редактор и модератор на сайта на Съюза на свободните писатели (ССП). Чрез безвъзмездната си редакторска дейност, в същия сайт утвърждавам и до днес творчеството не само доказани български поети и писатели, но и на такива, които сам съм откривал през годините, окриляйки същевременно и тяхното израстване като творци. Представям в него и чуждестранни поети и писатели.

Оставям настрана това, че няма нищо в същия сайт (включен в Проект на Берлинската библиотека за изследване на славянските култури), което чисто технически да не е извършено от мен.

Освен това от Министерството на културата вероятно са взели предвид и това, че аз съм един от съставителите на националните литературни антологии, които ССП периодично издава. Дейността ми по съставянето и редактирането на тези антологии (както и на другите съставители) е също безвъзмездна и е всъщност чист принос в развитието утвърждаването на българската култура. Чист принос в това отношение е и редакторската ми дейност в сайта на съюза.

Ако пък са взели пред вид и 45-годишната ми дейност в областта на българското образование (където също имам творчески постижения и награди), то решението им да ме предложат на министъра за награждаване става ясно…

Момент от тазгодишната церемония по връчването на наградите на Министерство на културата по повод 24 май. Снимка: © Личен архив на автораЯвно е, че от МК са оценявали преди всичко качеството и висотата на писателското ви творчество, но как и по какви критерии, според вас, е оценяван в него приноса ви в утвърждаването на националната ни идентичност? Възможни ли са и има ли изобщо такива критерии?

- Смятам, че има. Но те, мисля, повече се чувстват и виждат в нечие лично художествено творчество, отколкото е възможно същите да се прилагат външно като научно установени мерки и понятия за оценка на ония художествени аспекти в нечии литературни творби, които допринасят за развитието и утвърждаването на националната ни идентичност.

Всъщност, възможните критерии за принос в развитието и утвърждаването на българската (или на друга) националната идентичност в нечие художествено творчество са два: личният стил и личното творческо майсторство, майсторство на направа, на изпълнение…

В тия две чисто личностни неща (уникални по природа) иманентно присъстват и народностните ни стилове и творческо майсторство, които също са уникални и по които, като същност, се различават културите на отделните народи…

- Тях именно, ние като читатели, слушатели или зрители (както и като ценители и оценители на изкуството), можем да ги почувстваме и/или да ги видим в нечии художествени творби (ако ги има, разбира се) и да оценим по тяхната висота авторския принос в развитието и утвърждаването на съответната народностна култура и национална идентичност. Именно чрез тях (и чрез познавателния ни художествен усет, разбира се) ние, например, веднага установяваме коя мелодия или песен е българска и коя е гръцка. Но установяваме също – коя песен е родопска и коя е македонска. Установяваме също – без да ни казва някой – кое изпълнение на родопската песен „Излел е Дельо хайдутин” е на Валя Балканска и кое е на някоя друга българска певица.

Който веднъж е видял картините на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), по картините му после разпознава Майстора! – както и не коя да е друга, а само българската национална идентичност в тях.

Същото важи и за най-висшето по характер личностно и/или народностно художествено творчество - словесното; поетичното и белетристичното. Няма как да не разпознаваме в разказите на Елин Пелин (1877-1949), на Йордан Йовков (1880-1937), на Николай Хайтов (1919-2002), на Йордан Радичков (1920-2004)… тях самите като автори със свои лични стилове и майсторство на творчество. Или - да не разпознаем Христо Ботев (1848-1976), Гео Милев (1895-1925), Николай Лилиев (1885-1960) или Никола Вапцаров (1909-1942) в техните стихове.

Явно е, че аз съм български поет и писател със свой утвърден вече стил и майсторство на писане – както е явно например, че и Мюмюн Тахир, макар да е творец с друг етнически произход, е български писател. Това е така, защото в личните ни творби – в неговите и в моите – прозират и се чувстват не само присъщите ни лични стилове и майсторства на сътворяване на поезия или на разкази, но и съответните стилове и майсторства на литературно творчество, които произтичат съвсем свободно от духовното лоно на народа ни, от сърцето, и душата на прекрасния ни български език, от неговата вътрешна поетика и ритмика, от неговия вътрешен психологически сказ и изказ.

Друг е въпросът (който иначе със сигурност се е оказал съществен за награждаването ми), че моят принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност може да се установи и пряко в посветените ми на тази тема множество есеистични и публицистични творби, написани и публикувани в продължение на повече от 20 години. Между тях е и електронната ми книга „Народът” (2009-2012), която по същност представлява чисто културологично изследване и утвърждаване именно на нашата българска народностна и национална идентичност.

Впрочем, част от същите творби, успях да подбера и да издам в печатна книга през 2015 г. под заглавие „Народът, учителят, писателят”

Но на везната награда - творчески дела може някой да поставя и субективен пръст и да я накланя съответно както откъм страната на делата, така и откъм страната на наградата. А знаем и виждаме – особено днес – че се водят доста суетни и доста яростни „гладиаторски борби на поетическата сцена”, както, всъщност, откровено писа преди много години в поемата си „Честен кръст” поетът Борис Христов. Бихте ли сложили сега честния кръст на гърдите си и тогава ми кажете имат ли „пръст” други хора или „ваши хора” в награждаването с това сравнително високо отличие на Министерството на културата?

- Имат, разбира се. Но не в злободневния смисъл. Впрочем, и вие, като творец имате свой принос в награждаването ми и аз съм благодарен за него. Благодарен съм и на великолепния български скулптор Ивайло Савов, с когото заедно учредихте през 2012 г. и ме удостоихте през същата тази година с прекрасното ваше отличие – Наградата на сайта за култура и изкуство artnovini.com за цялостно творчество „Златното клонче”. Една наистина прекрасна и престижна вече за българското културно пространство награда, която ми е много ценна и ми е изключително скъпа на сърцето.

Взета е със сигурност под внимание и Националната награда на Съюза на свободните писатели в България „Народни будители”, на която съм трикратен носител за отделни книги и за цялостно творчество през различни години. Тъй че и моите колеги от ССП, на който съм член от 1992 г. и на който от 2014 г. насам съм негов заместник-председател, също имат принос в награждаването ми. На тях също съм им благодарен.

Благодарен съм в частност и на известния български литературен критик и историк Георги Н. Николов, който написа и публикува едни от най-проникновените литературно-критични отзиви за цялостното ми поетично творчество, за първия том на книгата ми „Мястото, откъдето започва безкраят” (2012) и за есеистичната ми книга „Народът, учителят, писателят”. Същите няма как да не накланяли „везната”, с която са оценявали приноса ми в развитието на българската култура.

Не мога да не изразя благодарността си и към известните български поети и писатели Христо Черняев, Стоян Вълев (1956-2017), Николай Милчев, Диана Димих, филологът проф. д-р Константин Попов, проф. д-р Стефан Влахов-Мицов, Анита Коларова, Красимира Василева, Атанас Ганчев, Мария Узунова (1967-2016) и др., които също написаха и публикуваха проникновени литературно-критични отзиви за творчеството ми.

Благодарен съм и на акад. Благовеста Касабова и на Константин Еленков – двама именити български литературни критици, които в свои общи литературно-критични отзиви за няколко литературни Антологии, издадени от ССП, отличиха творбите ми, а с тях и мен като поет. Както и на онези именити български поети и писатели, които в свои писма до мен (имащи като съдържание литературно-критична стойност и които продължавам да пазя в архива си) ме окриляха през годините в израстването ми като поет и писател: проф. д-р Енчо Мутафов (1943-2009), проф. д-р Милена Цанева, Найден Вълчев, Славе Македонски (1931-2002), Воймир Асенов (1939-2013), Димитър Горсов, Иванко Николов (1933-2002), Васил Аврамов и др.

Благодарността ми достига и до журналистката и писателката Маргарита Петринска, която публикува първото ми стихотворение през далечната 1969 г. в армейския вестник „Железопътен воин”, а също и до прекрасната българска поетеса Мила Доротеева (1921-2008), която публикува първото за „цивилния ми живот” стихотворение в русенския вестник „Дунавска правда” през 1971 г. Впрочем, с това мое стихотворение сякаш съм предвиждал изказваната сега от мен благодарност към всички онези български творци, които имат принос в приноса ми за развитието на нашата култура, а също и за награждаването ми с Почетния знак на Министерството на културата. Ето и стихотворението ми:

Снимка: © Личен архив на автораКъм бъдещето

За да стигна до теб
като вихрите волен и жив,
ще ми трябват крилете
на всички орли…

И по пътя трънлив -
за да стигна до теб,
обичта ще ми трябва
на хората…

Тук дишат горещите дни
и синеят просторите…

Мое бъдеще,
в мен прозвъни
като цъфнала
пролет!

Да, 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, е истинска цъфнала пролет за мен, както и за всеки българин, и в преносния, и в истинския смисъл на думата.

Но в наградата, или в наградите изобщо, има и твърде много суета, не мислите ли?

- Как не! „Суета на суетите…” – пее Соломон. Всяка награда обаче, а също и всяка титла – научна, университетска – има двояка природа. Вътрешна, която отговаря на степента на личния ни духовен растеж; той е истинската ни награда. И външна, която може да обозначи (с официална държавна или друга институционална награда) достоверно само донякъде факта, че сме получили вече истинската си духовна награда в сътворените от нас дела и творби и която наистина външно (може да) се родее със суетата и да предполага, и да е изпълнена понякога от нас самите с твърде много суета, а също и с възможно голямо самопревъзнасяне до… нищото.

Ето как тази истина (за външната и вътрешната природа на наградата) се разкрива поетически в стихотворението ми „Апогей” (най-отдалечената точка на Луната в орбитата ѝ около Земята, а също и на изкуствените космически тела, обикалящи около нея):

Апогей

Зенитът е свърталище на нищото
Очите на змията гледат кротко
Ридът мечтае и сънува ниското
Нощта е ден за бухали и котки

Танцуват в маранята пеперуди
С танц прогонват блудните си мисли
И спомени в които какавиди
И грозни гъсеници те били са

Треви цъфтят и прецъфтяват вече
В дърво зазрява вчерашен копнеж
И аз през клони гледам как извечно
Небето се щурмува със цъфтеж

С други думи казано – истинска награда за цветето е цъфтежът му, смисълът на неговия истински живот, с който то се отдава на другите, за да живее заедно с тях. А за нас е духовният ни цъфтеж – в творбите и в съзидателните ни дела. Този наш цъфтеж може да се оцени по достойнство и истински само от истински достойни и истински цъфтящи духом хора.

Имате две издадени книги и в Република Македония – „Провидения” и „Слънчев пояс”. Там, в „републиката на поезията”, както я нарича изтъкнатият български поет Любомир Левчев, със сигурност са ви оценявали големи и достойни по дух македонски поети?

- Да. Бранко Цветкоски, издател и преводач на книгата ми „Провидения” (ИК „Макавей” Скопие, 2006, поредица „Балкански писатели”), Раде Силян – издател на книгата ми „Слънчев пояс” (ИК „Матица Македонска”, Скопие, 2016) и съставител на Антологията „Светият път – поезия от балканските народи” (2015), в която съм включен от него като български поет, а също и Паскал Гилевски - поет, писател и преводач-полиглот, който направи превод на стиховете в „Слънчев пояс”.

Това са наистина трима големи не само македонски, но и балкански, и европейски поети. Преведени са на много чужди езици и са носители на много международни награди за поезия. Благодарен съм им. И те имат принос в удостояването ми с престижната българска награда. Но благодарността ми сега към тях се подсилва – може би, изкушаващо или дори с известна доза изкушение в мен – и от идваща ми сега наум мисъл на Хенри Дейвид Торо (Henry David Thoreau; 1817-1862), а именно тази, че „само големи поети могат да четат и да разбират големите поети”. Аз съм преводач на книгата с поезия на Раде Силян „Зло време” (изд. „Богианна”, София, 2014), за превода на която бях удостоен с Наградата „Григор Пърличев” на Съвета на международната среща на литературните преводачи (Тетово, 2015).

В този контекст бих искал да попитам: накъде, според вас, вървят и докъде биха могли да достигнат днешните ни общи българо-македонски работи, които, честно казано, мен лично никога не са ме вълнували особено в геополитически смисъл, например?

- Към по-добро, разбира се. Такива са и историческите ни поуки за периодите, в които сме си ги вършили заедно и сме се разбирали, и сме се подвизавали в тях като братя. Като българин с македонско потекло по баща, повече от това не мога да кажа. Имам роднини в Македония. Те са македонци, осъзнават се като такива. В рода ми има и гърци. „От двама братя – пише големият немски културолог Освалд Шпенглер (Oswald Spengler; 1880-1936) в книгата си „Залезът на Запада” (Der Untergang des Abendlandes; 1918-1922) - единият е швейцарец, а другият на същото основание немец и това не са учени понятия, а исторически факти. Защото народът е една взаимовръзка, която се осъзнава…”

Ще кажа обаче, че ако Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси, създадена с Договора за добросъседство, се събира в името на истината, за да установява истината и почита истината (която за мен е наша човешка същност: Бог и човек едновременно, Исус, Спасителят – и която отначало разделя, но после сближава, и за която обикновено се понасят по-напред страдания, а сетне и радости), то сигурен съм, че българо-македонските ни работи ще достигнат по-високо ниво на разбиране и осъзнаване. И по-висша степен на единение и братско сътрудничество…

Благодаря ви за интервюто!

* * *

БИОГРАФИЯ

ВЛАДИМИР ЛУКОВ е роден на 2 юли 1949 г. в с. Ценово, Русенско. Потомък е на бежанци от Егейска Македония – от с. Пътеле, Леринско. Завършил е география и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Бил е работник, учител и специалист по управление на образованието в Русе. От 1987 г. работи като старши преподавател по география и философия във филиала на Техническия университет (София) – Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в град Правец.

Първите стихове на поета са публикувани през 1969 г. В следващите двадесет години негови творби са представяни предимно в русенските издания за литература и изкуство, във вестника и алманаха „Светлоструй”. Произведения на Владимир Луков са включени в редица поетични сборници и антологии, негови стихотворения са публикувани в македонски и френски литературни списания. Негови поетични книги се намират в две от най-големите библиотеки в света: Харвардската университетска библиотека и Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон.

Поетът е издал няколко стихосбирки, сред които са „Човекът с протези” (1992), „Съгледвачът” (1993), „Безбожни въплъщения” (1999), „Пролом” (2001), „Сверка на сетивата” (2005), „Следи от вятър” (2007), „Зраци” (2009), „Фибри от безкрая” (2011) . През 2006 г., в поредицата „Балкански писатели”, македонското издателство „Макавеj”, Скопие, публикува сборника със стихове „Провиденja”, чийто редактор е Бранко Цветковски.

През 2012 г. излезе първата белетристична творба на Владимир Луков – „Мястото, откъдето започва безкраят” – Том I. Книга за (не)послушници, а две години по-късно – през 2014 г., и „Мястото, откъдето започва безкраят”, Том II: Книга за (не)удачници.

Владимир Луков е член на Съюза на свободните писатели в България.

Source Article from http://artnovini.com/interview/2478-pisateliat-vladimir-lukov-istinskata-si-duhovna-nagrada-poluchavame-v-satvorenite-ot-nas-dela-i-tvorbi.html

Пиян вандал повреди сериозно шедьовъра „Иван Грозни убива сина си” от Иля Репин

Драматичната живописна творба на Иля Репин, познатата като „Иван Грозни убива сина си”, е била обект на вандалска агресия и през 1913 г., когато иконописецът старообредец Абрам Балашов нарязал лицата на персонажите. Снимка: Alonso de Mendoza / ru.wikipedia.orgПред полицията злосторникът обяснил, че повредил картината заради „недостоверност на изобразените върху платното исторически факти”.

МОСКВА. Вандал нанесе тежки поражения на един от шедьоврите на световното изобразително изкуство, картината „Иван Грозни убива сина си” (ориг. загл.: „Иван Грозный и сын его Иван 16 ноября 1581 года”; 199,5 х 254 см), дело на великия руски художник Иля Репин (1844-1930). Покушението е извършено в петък, 25 май, около 21.00 ч., в Зала „И. Е. Репин” на Третяковската галерия (Лаврушинский переулок, 10), съобщи ТАСС, като цитира пресслужбата на музея.


„В резултат на ударите дебелото стъкло, което защитаваше творбата от колебанията в температурата и влажността, е било счупено. На картината са нанесени сериозни повреди: платното е разкъсано на три места в централната част на фигурата на царевича, а от падането на стъклото е повредена авторската художествена рамка на творбата. По щастлива случайност най-ценната част – изображенията на лицата на царя и царевича – не са пострадали”, уточнява пресслужбата на световноизвестния музей.

„След получаване на информацията за случилото се, в музея, за да предприемат незабавни мерки за спасяването на произведението, пристигнали главният хранител, реставратори, ръководството на службата по безопасност на Третяковската галерия, както и сътрудници на специализирана фирма за работа с произведения на изкуството… След края на първоначалните оперативно-следствени мероприятия реставраторите провели неотложни аварийни действия: премахнати са парчетата от счупеното стъкло, картината е демонтирана от рамката, след това е свалена от постоянната експозиция и е пренесена в реставрационната работилница на музея”, допълват от Третяковката.  

В момента реставраторите проучват последствията от нанесените удари и работят по програмата за възстановяване на произведението. Проведен е бил разширен реставрационен съвет, на който са били поканени водещите специалисти в Русия, съобщава още пресслужбата.

От Третяковката допълват, че генералният директор на галерията Зелфира Трегулова се намира в командировка извън страната, но получава оперативна информация и е в постоянен контакт със сътрудниците на музея и с ръководството на руското Министерство на културата.

В петък вечерта злосторникът е бил задържан от полицията. За покушението той използвал метална стойка от заграждението на картината, с което счупил стъклото и повредил платното, се казва в съобщение, направено от Ирина Волк, официален представител на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация. Образувано е наказателно дело.

Източник на ТАСС съобщи, че задържаният е 37-годишен мъж от Воронеж. който пребивавал в Москва без регистрация. Пред полицията злосторникът обяснил, че повредил картината заради „недостоверност на изобразените върху платното исторически факти”.

Според самопризнанията си, в момента на покушението мъжът бил състояние на алкохолно опиянение, но на въпроса дали осъзнава тежестта на своята постъпка, той отговорил с „Да”.

Този случай не първия опит да бъде повредено легендарната картина на Иля Репин. Според данни на агенцията, на 16 януари 1913 г. 29-годишният иконописец и старообредец Абрам Балашов нанесъл на платното три удара с нож. След това Репин трябвало отново на нарисува лицата на Иван Грозни (Иван IV Васильевич; 1530-1584) и на неговият син Иван Иванович (1554-1581). Разбрал за покушението над творбата тогавашният хранител на Третяковската галерия, известният руският пейзажист Егор Хруслов (1861-1913), се самоубил.

Иля Репин рисува един от големите си шедьоври - „Иван Грозний и неговият син Иван 16 ноември 1581 година” в продължение на две години: от 1883 до 1885 г. Художникът няколко път спира да я работи по творбата, но „нещо” го кара да се връща към нея отново и отново. За Иван Грозни му позират видният руски художник Григорий Мясоедов (1834-1911) и известният композитор Павел Бларамберг (1841-1907), а за създаването на образа царевича – писателят Всеволод Гаршин (1855-1888) и живописецът, график и педагог Владимир Менк (1856-1920).

За първи път Репин показва картината през 1885 г. пред своите приятели, сред които са големите художници Иван Крамской (1837-1887), Иван Шишкин (1832-1898), Николай Ярошенко (1846-1898), Карл Брюлов (1840-1914) и други. Според спомените на самия Репин, когато видели картината неговите гости били като зашеметени и дълго мълчели, очаквайки мнението на наричания „баща на передвижниците” Крамской, който накрая казал: „Обзе ме чувство на пълно удовлетворение за Репин. Ето едно нещо на нивото на неговия талант… И как е нарисувано, Боже, как е нарисувано!.. Какво е това убийство, извършено от звяр и психопат?… Тази сцена действително е пълна със сумрак и с истински трагизъм…”

През 1885 г. картината е купена от мецената Павел Третяков (1832-1898) - основател на Третяковската галерия, по време на представяне на „Обществото на передвижните художествени изложби”. Творбата, обаче, не среща одобрението на император Александър III (1845-1894) и на 1 април 1885 г. става първата цензурирана картина в пределите на Руската империя, а на Третяков е препоръчано да не я показва в изложби и въобще да не позволява разпространението ѝ. След застъпничеството на близкия до двора художник-маринист Алексей Боголюбов (1824-1896) три месеца по-късно забраната е отменена. Шедьовърът е представен в постоянната експозиция на Третяковската галерия и никога не е показван извън нейните зали.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2477-vandal-povredi-seriozno-shediovara-ivan-grozni-ubiva-sina-si-ot-ilya-repin.html

Стотина души отбелязаха 24 май в БКИ Дом „Витгенщайн” във Виена

Тазгодишното честване на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в БКИ Дом „Витгенщайн” във Виена беше посетено изключително слабо. Снимка: © artnovini.comЧестването на светлия празник премина без участието на ученици, а „връх” на скучната официална част стана връчването на куп награди.

ВИЕНА. Безпрецедентно вяло и формално премина тази година честването на 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” в австрийската столица. „Къде са учениците, къде са младите хора, къде е бъдещето на България?”, ме попита с недоумение мой познат след края на предварително обявените за празнични Програма и Концерт. Първоначалното му въодушевление от възможността да присъства на тържеството (без да го е планирал предварително и след като беше пропътувал половин Европа) бързо изчезна още в началните минути на мероприятието (най-точното определение в случая) в полупразната влажна Театрална зала на института.


Поднасяне на цветя пред паметника на Кирил и Методий в двора на БКИ Дом „Витгенщайн”. Снимка: © artnovini.comПрез тази година за първи път в тържествата по случай 24 май не участваха ученици от българското училище „Св.cв. Кирил и Методий” във Виена (те отбелязаха празника на 11 май – защо, това е друга тема), нито пък беше връчена традиционната Награда за най-добър студент по „Българистика” във Виенския университет (Universität Wien), която през последните години беше своеобразна кулминация на честванията. Разбира се, не говорим за онези тържества-щампи, когато изкарваш 30-40 деца на сцената и си гарантираш сигурна публика за статистиката – по този повод вече съм писал. Но има празнични дати, като 24 май, например, когато най-малкото е нелепо да честваш този ден без онези, които са негова, така да го кажем, емблема. Какви са причините за подобно организационно решение от страна на БКИ – Виена, със сигурност най-добре знае неговото ръководство…

По повод 24 май ръководството на БКИ във Виена и Министерство на културата връчиха цели шест (от общо 12 за цяла Европа) почетни грамоти за принос в популяризирането на българската култура. Снимка: © artnovini.comПразничната програма започна с поднасяне на цветя пред паметника на светите братя в двора на института, последвано от официално приветствие и скучновато и неразбираемо (вероятно заради лошото озвучаване) Тържествено слово, посветено на дейността на Кирил и Методий и на техните ученици и произнесено от доц. д-р Бистра Дакова, лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. След това Н.Пр. д-р Иван Сираков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия, и директорката на БКИ Румяна Конева връчиха „почетните грамоти на министъра на културата за принос в развитието на българо-австрийските отношения”. Както се случваше често напоследък, и през тази година последната част от Празничната програма предизвика противоречиви отзиви за избора на отличените. Друга, но не маловажна тема (за нея е необходим отделен разговор), са критериите, по които от българското Министерство на културата определиха, че през 2018 г. от общо 12 наградени с грамота европейски дейци на културата шест са по предложение на БКИ Дом „Витгенщайн”, чиято дейност през последните три-четири години често е противоречива и институтът обезпокоително губи популярност сред българската общност във Виена. Доказателство за тази тенденция е вчерашното отбелязване (за по точна дума не се сещам) на празника, което беше така смущаващо слабо посетено (към края, преди празничната почерпка, в залата можеха да бъдат преброени около стотина души, разбира се, без официално ангажираните с мероприятието), че дори великолепните изпълнения на италиански канцонети от световноизвестния тенор Калуди Калудов и сопраното Анна Дитри-Калудов, както и прекрасните композиции на популярното трио „Владигеров”, не успяха да прогонят натрапчивото усещане за зле свършена работа при популяризирането на събитието* (основна слабост в дейността на института, за която и друг път е ставало дума).

След тазгодишното отбелязване на 24 май във БКИ – Виена поводите за тревожен размисъл станаха още повече (не говорим за спешната необходимост от ремонт на уникалната сграда) и от Министерство на културата би трябвало сериозно да се замислят дали вече не е крайно необходимо изработването на нова концепция за развитието на Българския културен институт Дом „Витгенщайн”. Защото става дума не само за световнопризнат архитектурен шедьовър, но и за авторитета на българската култура пред света. Можем да го кажем и обратно…

_________

* Бележка на автора: БКИ Дом „Витгенщайн” е единственият български културен институт в чужбина, чиято уеб-страница не се поддържа на български език.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/2476-stotina-duchi-otbelyazaha-24-mai-v-bki-dom-wittgenstein-vav-vienna.html

Скулпторът Христо Христов показва едновременно две изложби във Варна

Скулпторът Христо Христов е сред най-значимите имена в съвременното българско изкуство. Снимка: © artnovini.comЮбилейната му експозиция „55” ще бъде представена в галерия „Папийон” и в ГХГ „Борис Георгиев” в морския град.

ВАРНА. Галерия „Папийон” (Le Papillon), в партньорство с Градска художествена галерия „Борис Георгиев” – Варна, ще представи две изложби на известния български скулптор и художник Христо Христов (Christo Christov), с които артистът ще отбележи своята 55-годишнина. Вернисажът на юбилейната експозиция, наречена „55”, ще се състои на 23 май, сряда, от 18.00 ч. в арт пространството на ул. „Драгоман” 12 (до Кукления театър), а втората част на изложбата ще бъде разположена на първия етаж на Градската галерия от 31 май, четвъртък.


„Брод”. Бронзовите пластики на Христо Христов са заредени с мощна енергия и патос, в една обща нишка, подчертаваща  първичността на любимия му материал - бронза. Снимка: галерия „Папийон” / © Христо ХристовПрез годините произведения на Христо Христов се превърнаха в неотменна част от постоянната експозиция на „Папийон”, а самостоятелните изложби на автора се радваха на голям успех сред почитателите на съвременното изобразително изкуство, казват от галерията. След успешно осъществени проекти в Германия, Чехия, Австрия и Франция съвсем естествено идва моментът за по-цялостно и концентрирано представяне на твореца в родния му град. И когато поводът за това събитие е провокиран от личен празник – 55-годишнината на артиста, тогава отличаването му става още по-специално и значимо. Така е озаглавена и изложбата „55”общо 55 произведения: бронзови скулптури, живописни платна и рисунки ще бъдат подредени в пространствата на двете галерии, и ще представят пред посетителите типичния и разпознаваем стил на Христо Христов, отличаващ се с енигматични изчистени образи, знаци, кодове и релефи…

От 23 май до 14 юни в арт галерия „Папийон” ще бъдат изложени картини, кавалетни бронзови скулптури и една монументална пластика, а творческото развитие и търсения на варненския скулптор през годините може да се представи най-цялостно и достойно в просторните зали на Градската галерия „Борис Георгиев”, уверени са организаторите на двете арт събития. Затова е предвидено вторият етап на юбилейната изложба да се разгърне в мащабна експозиция, която ще включва монументални бронзови пластики и картини, по-голямата част от тях създадени за конкретното пространство, допълват от „Драгоман” 12.

: „Музика”; смесена техника, платно; 80 х 60 см. В картините си артистът подхожда безкомпромисно, а живописта му дава сетивен израз на идеите, които има, търсени и мислени в цветове и форми преди да бъдат сътворени триизмерно. Снимка: галерия „Папийон” / © Христо ХристовИзкуството на Христо Христов е многопластово – като стилистика, естетика и културни измерения. То е монументално – като начин на изразяване, експресивно и категорично – като цвят, композиция, послания. Авторът често се вълнува от живота на Човека – главният герой на неговото творчество. Затова фигурата, в типичната за него стилизация и форма, ни разкрива устрема на Човека, от който не само твореца се вдъхновява. Виждаме загадъчно пресъздадени общочовешките мечти, стремежи, емоционални възторзи, естествената радост от живота и от сбъднатите постижения, като движението, пластичността и решителността са едни от първите усещания, които се появяват у зрителя. Повлиян от древните релефи, но и от чисто християнските традиции, авторът създава знакови образи и енигматични кодове, чрез които разпознаваме елементи от това наследство в интерпретацията на конкретната тема, а също и в избора на образно-пластичния език при създаването на скулптурните или живописни творби. Христо Христов е вдъхновен от творчеството на Генко Генков (1923-2006), получил признание от именития художник, притежавал негови скулптури, също като него е винаги искрен в изкуството си и в творбите си, споделят от „Папийон”.

„Тя” II. Някои от пластиките си скулпторът изпълва с вдъхновяваща поетичност, която като контрапункт на силата и монументалността, идва да ни покаже колко многообразен и чувствен може да бъде животът. Снимка: галерия „Папийон” / © Христо Христов* * *

Биография:

ХРИСТО ХРИСТОВ е роден на 22 май 1963 г. в гр. Варна. През 1982 г. завършва единственото на Балканите училище за художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско, а през 1994 г. и специалност „Скулптура” в Националната художествена академия в София, където е студент на проф. Димитър Бойков (1927-2000). От същата година е член на Съюза на българските художници.

Първото си участие в голяма експозиция авторът прави през 1994 г., когато показва свои работи в Националната изложба „Скулптура”, организирана от галерия „Досев” в българската столица. Година по-късно, скулпторът излага творбите си в галерия Georg на остров Зюлт, Германия, която презентира немски и български художници и в най-скъпия хотел в света (по това време) - Burj Al Arab в Дубай. През 1996 г. в столичната галерия „Макта” скулпторът представя своята първа самостоятелна изложба. Оттогава до днес той има редица индивидуални изяви и участия в общи проекти в България и чужбина.

Художникът е автор на годишните награди „Спортен Икар” на фондация „Български спорт”, които изработва от 1997 г. до днес. През 2000 г. отличен с наградата „Златно перо” за принос към българската култура. Същевременно артистът участва и в няколко симпозиума по скулптура – „Море от форми” (2002, 2003) в Златни пясъци, Международен симпозиум – камък (2003), Вунсидел, Германия и др. Негови пластики бяха представени в общата изложба, която се проведе през 2002 г. в сградата на Европейския парламент в Брюксел (кабинет на Гюнтер Ферхойген, еврокомисар по разширяването на Европейския съюз). Сред монументалните творби, изработени от скулптора, е и пластиката, която от 2003 г. е експонирана в двора на Националното музикално училище „Любомир Пипков”, София.

Христо Христов е носител на Първа награда в конкурса „Регионални награди „Алианц България” за скулптура – 2010”, както и на Първа награда от Биеналето на малките форми в Плевен.

„Край реката”; смесена техника, платно; 90 х 70 см. Живописните творби на художника имат абстрактно звучене в ярък или успокояващ колорит, с образни препратки към формата и скулптурата му. Снимка: галерия „Папийон” / © Христо Христов* * *

Изложби:

2017 – самостоятелна изложба,
          
галерия „Астри”, София;
2016 – самостоятелна изложба,
           галерия Upark, Пловдив;

2015 – самостоятелна изложба,
           БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена
;
2015 – самостоятелна изложба,
           БКИ – Прага, Чехия
;
2013самостоятелна изложба,
           Oecumenisch Aandachtscentrum;
2013 – Посолство на Република България,
           Хага, Холандия;
2013
самостоятелна изложба,
           Бенедиктински духовен
           център (Centrum voor Benedictijnse Spiritualiteit),
           абатство Свети Адалберт, Холандия;
2011
– самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2011
– обща изложба „Петият сезон”, галерия „Сезони”, София;
2010 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2009 – самостоятелна изложба, галерия „1908”, София;
2009 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2009 – самостоятелна изложба, галерия „Аросита”, София;
2008 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2007 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2007 – обща изложба, галерия „Класика”, София;
2006 – самостоятелна изложба, Кметство на град Бон,
          Германия;
2005 – самостоятелна изложба,
          Български културен институт в Берлин, Германия;
2005 – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”, София;
2004 – самостоятелна изложба, галерия „БулАРТ”, Варна;
2002 – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”, София;
2001 – представя свои творби в галерия Celine, Париж, Франция;
2001 – самостоятелна изложба в хотел Hilton, София;
2000 – самостоятелна изложба, галерия „Цар Освободител”, София;
2000 – самостоятелна изложба, галерия „БулАРТ”, Варна;
1999 – самостоятелна изложба (скулптура и рисунки),
          Български културен институт в Берлин, Германия;
1998 – участие в Национална изложба „Скулптура”, галерия „Шипка 6”, София;
1998 – самостоятелна изложба, галерия „3.14”, Берген, Норвегия;
1997 – самостоятелна изложба, галерия „Макта”, София;
1996 – самостоятелна изложба, Обединена българска банка, София;
1996 – самостоятелна изложба, галерия „Макта”, София;
1995 – участие в „Есенен салон”, галерия „Райко Алексиев”, София;
1994 – участие в Национална изложба „Скулптура”, галерия „Досев”, София.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2475-sculptorat-hristo-hristov-pokazva-ednovremenno-dve-izlogbi-vav-varna.html